Това е любов

Бебето на Катя

Точно навреме, Руджеро ме избута и се озовахме на земята. Продължавах да държа очите си затворени, имах чувството, че съм мъртва. 

- Кари, добре ли сте? Може да си отвориш очите - отмести кичур от очите ми - Всичко свърши, в безопасност сте.

Примижих леко, щом усетих топлия му дъх ад лицето си, отворих очи. Той беше върху мен,но не ме притискаше, стараеше се да спазва разстояние, за да не нарани бебето по някакъв начин. 

- Добре съм - усмихнах се плахо- ти си моят герой - той целуна носа ми. Стана и ми помогна да се изправя. 

- Какво пишеш, любов моя? 

- Канделария ми я пратила, Ру, тя е тук. След като я прочетох и това нещо - посочих прожектора -  се стовари отгоре ми.

- Долна психарка, тя знае за бебето нали? - кимнах и се огледах. Тук е! Усещам присъствието й!- Аморе, отиваме в къщата на вашите - погали косата ми.

- Но защо? - погледнах го изненадано.

- През това време ще поставя още охрана около къщата ни. Знаеш, че заминавам за Милано. Няма да те оставя сама. Хайде!

След около десет минути бяхме в двора на имението Севиля. Чуваха се някакви крясъци отвътре. Влязохме и във всекидневната видяхме Вале, Майк, мама, тате, Лино и Емилия да спорят за нещо. 

- Не съм! Мамо, тате, гарантирам ви на сто процента - само това изречение на сестра ми, ми стигаше, за да разбера какво точно става сега.

ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕМ 24 ЧАСА НАЗАД

- Еми, мисля че Вале и бременна! - казах тихо на приятелката си.

- Това е супер! Вашите знаят ли? - отвърна тя.

- Не. Утре ще имам снимки, ще отидеш ли да гледаш Каталина?

- Разбира се.

- И ако видиш нашите не казвай нищо.

- Кар! Не мога да пазя тайни, страх ме е да не се издъня!

- Не се притеснявай, Ем, ще се справиш!

Не, Еми, не се прави!!!

Предполагам, само предполагам, че е видяла нашите, казала им е и ето ни сега.

- Кой ти каза тези неща, Емилия?!-каза сърдито Вале.

- Ами...сестра ти - погледите се насочиха към мен.