Това е любов

Промените

След три месеца 

От името на Карол

Ваканцията ни свърши и преди няколко седмици се върнахме на училище. Само че има няколко нови промени  в живота ми. Боядисах си косата в по - светло кафяво, даже бих казала русо.  Дадох втори шанс на Мичел,  защото той ми отвори очите за Руджеро. Доколкото за него, аз не съм го виждала откакто ми разби сърцето. Знам само че вече е в Оксфорд и повече няма да се върне в Италия. Вале се сдобри с нашите и с Майк се върнаха, за да отгледат Каталина тук. Лино замина за Швеция, защото от училище решиха да направят обмен на ученици и изпратиха него. Тук дойде момиче на име Лара. Тя е с червена дълга коса, зеленикави очи, висока към метър и шестдесет. Много е мила и приятна. От много дълго време не съм чувала нищо за Канделария, Ада и Селастиян, дано земята да ги е погълнала! Това е последната ми година в училище и после ще видим. Колкото до кариерата ми на певица. Тя върви прекрасно, предстои ми да запиша тази година още няколко песни. Само, че напоследък нещо не е наред с мен. Случва ми се да сънувам кошмари постоянно с онова момиченце, чувам гласове и имам чувството, че ще ми се случи нещо. Сега да се върнем към реалността. Седя си на чина до Каро и чакам часа по геометрия да свърши. 

- Как си? Защо трепериш?- попита ме озадачено Каро.

- Не... - погледнах ръцете си и те наистина трепереха - За пети път тази седмица.

- Госпожице, излезте на дъската?- грубо се сопна господинът. Плахо излязох, усещах голяма тежест в краката, но реших да не обръщам голямо внимание на нещо толкова незначително. Даде ми маркера и се обърнах към дъската. Погледът ми блуждаеше, не виждах ясно числата. Допрях главата си върху дъската и издишах тежко.

- Севиля, пак ли нещо не ти е наред?! И миналата седмица беше така. Сядай си, имаш двойка. Копелиоф излизай!

Стигнах до мястото си, виеше ми се свят. Седнах и напрежението в гърдите ми се увеличи. Едва си поемах въздух, какво не е наред? Щом часът свърши излязох навън. Не можех да дишам и имах чувството, че се задушавам.

- Кар, добре ли си? - Каролина дойде при мен и ме прегърна.

- Нещо става с мен и не знам какво е.

- Скъпа, добре ли си? - при нас дойде Мичел и ме целуна по бузата.

- Всичко е наред, не се тревожи.