Това е любов

Затворена страница

От името на Карол

Минаха три седмици откакто с Руджеро се събрахме. Той  ме прави   истински щастлива и съжалявам, че го осъзнах едва когато ми разказа за измамата на Канделария.  Няколко дни по- късно говорих с Мичел и отношенията ни се влошиха. Последно го видях преди две седмици да говори с някакво русо момиче, тя беше в гръб и не видях лицето й. Родителите ми се върнаха преди една седмица и скандалите започнаха още от вратата. Те не се зарадваха на племенницата ми. Държаха се ужасно с Вале и Майк. Забраниха на Вал да отгледа Каталина, затова те си тръгнаха, само знам че са в Мексико и ни чакат за състезанието. Каролина и Гастон изчезнаха мистериозно след състезанието и никой не знае къде са.  След точно една седмица вече ще се излежаваме на плажа в Канкун. Идва финалът на състезанието и още не мога да се  нарадвам на този факт. Това е общо взето, а сега да се върнем в реалността.

Станах към 9 часа, извърших сутрешната си рутина. После си облякох гащеризон  на цветя, който беше къс. Сложих си сандали с пет сантиметрови платформи. Взех си розовата раничка с пайети и излязох. Имам някакво странно чувство, че някой ме преследва. Не знам защо и как, но съм убедена, че нещо не е наред. Паниката и страхът надделяха над твърдия ми характер и аз се затичах към вратите на Ролер. Отдъхнах си едва щом се отдалечих от входа. Блъснах се в някой.

- Принцесо, какво има? Защо си бледа? Та ти трепериш! - очите ми срещнаха шоколадовите на цвят очи на Рудже. Те излъчваха притеснение, страх и загриженост.

- Страх ме - усещах треперенето на гласа ми. - Не ме пускай - прегърнах го.

- Никога няма да допусна същата грешка. - целуна ме нежно по челото. - Сега ми кажи защо си притеснена.

- Имам чувството, че някой ме наблюдава - потреперих отново.

- Да отиваме при другите, само нас чакат. - той хвана ръката ми и ме поведе към сцената. Всички се бяха скупчили на една от маси и гледаха нещо.

- Какво става, приятели? - попитах ги, но не получих отговор.

- Дай да видим какво толкова гледат! - подсмихна се Ру и с бавни крачки отиде при тях. Чу се едно шумно " Бау", всички подскочиха.

- Руджеро, какво не ти е наред! - каза Малена и го удари по рамото.

- Какво гледахте? - попита той.