Това е любов

Жулиет!

От името на Карол

Мина една седмица, откакто с Ру се събрахме. Днес мислим да кажем на приятелите ни,  но първо трябва да се събудим. Един факт: Ру обожаваме да спим, което го прави моя сродна душа.

Заради слънчевите лъчи, които влизаха в спалнята ни, се наложи да отворя очи. Огледах се с премрежен поглед наоколо. В мен се беше сгушил Ру и се усмихваше насън. Обърнах се към нощното ми шкафче, за да разбера колко е часът. Взех си телефона, оказа се че е 7:00! Моля! Точно за изпитите няма да закъснея! Опитах се да стана, но прегръдката на Ру е прекалено здрава.

- Ру! Закъснявам за училище!Ехо!... - изпъшках. Ще премина към тежката артилерия. Забих нокти в кожата му, при което след по- малко от секунда, той измрънка и си махна ръката.

- Защо ме събуждаш толкова рано, принцесо? - погледна си телефона и разтърка очи сънено - Още е 7 часа, ела да спим! - каза и ме изгледа миловидно. 

- На училище съм, а ти си във фирмата на баща си. Не забравяй, че днес ти е първият ден. - той се усмихна.

- Добре, че си ти, любов моя. - застана в седнало положение,протегна се и стана. Дойде до мен и ме целуна. След целувката влезе в банята и аз още под влиянието на неговото действие тръгнах към гардероба като се подсмихвах.  През цялото време, докато си избирах тоалет си тананиках песента, с която  се занимавам от няколко дни. Изведнъж усетих как ръце обгръщат голото ми тяло. Май не трябваше да си избирам дрехи само по бельо. Обърнах се и погледът ми падна върху тялото на Ру. Той поне беше гол само до кръста, а аз съм цялата. Изчервих се, защото се почувствах  много неудобно.

- Недей да се срамуваш! - успокои ме Ру и ме целуна по носа - Все някога ще те видя чисто гола, така и ти ще ме видиш. 

- Странно ми е ... още не се.... - той ме прегърна и погали нежно косата ми.

- Ще го направим едва, когато се почувстваш готова. Животът е пред нас, няма за къде да бързаме.

- Освен за училище! Закъснях! - облякох първото, което видях и двамата излязохме. Но после пак се върнахме, защото след като си изгладих облеклото забравих ютията пусната. След второто ми качване в колата потеглихме.

Разбира се много шум се вдигна, когато слязох от колата на Ру с усмивка.Всичките ми приятелки се събраха около мен.