Това е любов

Бебето се ражда, Руджеро!

След малко

С Ру сме в моята стая и се радваме на всяка една секунда. Рудже е прегърнал корема ми и е поставил глава на рамото ми. Играех си с косата му, като на таралеж е. След малко той се изправи, последвах неговото действие. Ру ми се усмихна, погали бузата ми и една сълзичка се стече по бузата му. 

- Когато колата се взриви си помислих, че това е краят. Дори не знам как оцелях, истинско чудо нали? - засмя се иронично - След като загубих съзнание, сънувах теб и детето ни. Малкото беше увито в синьо-розови пелени, ти се усмихваше. Каза ми да не губя надежда и да се боря. След тези твои думи се събудих, бях изхвърлен на около 100 метра от колата в някаква гориста местност. Реших да се върна при  колата, в нея имаше  горящо тяло. Затова мога да ти гарантирам. Не му помогнах, импулсът ми подсказваше да бягам. Последното, което помня е фаровете на колата, която караше срещу мен. След това вече бях в болницата, сестрите ми написаха няколко неща на един лист, като как се казвам, годините ми и близките ми. Ден по- късно Валентина и другите се появиха. Това се случи с мен, принцесо. А при теб? Защо си се срещнала с братът на Максимилян? Нали нищо не ти се случи? - погали ръката ми. 

Малко ми е трудно да комуникирам с Руджеро. Трябва или да ми пиша съобщения, или да пиша на лист. Извадих една тетрадка от шкафчето ми и записах на нея това - "Направих го, защото смятах че си мъртъв. Нямаше да седя безучастно и да гледам как губя близките ми. Винченци е по- слаб от Максимилян(предполагам). Бебето е добре не се тревожи. Имам малко синини от онова животно, но нищо. Важното е, че си тук. Обичам те! - подадох му листа. Отначало изражението му беше сериозно, но после омекна, усмихна се. Остави тетрадката и ме целуна.

След два месеца

В момента съм на преглед при Мари. Скоро ще вляза в петия месец, това е супер! За щастие пола можем да го разберем на бебешкото парти. Да, бебешко парти! Валентина пожела да направим такова и там да оповестим какво ще е детенцето ни. Ру се възстанови напълно, сега всичко е както преди. 

- Кой иска да знае пола? - каза закачливо  Мари.

- За нас двамата - отвърна Рудже като посочи мен и себе си - трябва да остане тайна. Кръстницата само ще знае - потупа Вале по рамото.

- Вале, ти идваш с мен. Кар, може да се оправяш, всичко е наред с малкото сладурче -усмихнах се.