Това е любов

Искам те!

С Руджеро вървяхме хванати за ръце към нас. Решихме да удължим малко разходката, като минем през Японската градина.

- Щастлива ли си, принцесо? - попита ме и целуна ръката ми.

- Още не мога да забравя муцуната на онази. Беше уникално! Къде ме водиш? - забелязах, че се движехме по една крайна алея.

- Чакате една мъничка изненада. - усмихна се.

Стигнахме пред моста, където се целунахме за втори път. Това беше една от най- хубавите ни целувки, в същия ден, Ру ме спаси от смъртта. Да, за малко щеше да ме прегази кола.

- Защо сме тук? - изгарях от любопитство да науча причината.

- Заради това - той извади малка кутийка от джоба си - Ето го и подаръка! - отвори я и вътре имаше детска играчка - пръстен! А! Играчка, сериозно ли?

- Защо ми е? Това е играчка, Ру! - изгледах го саркастично с повдигната вежда.

- Не точно, спомен е. Като бяхме малки ти  го подарих. Не помниш ли? -погледна ме изненадано.

-О,оо- ударих се по челото - Това беше пръстенът, който спечели от една машина. Помниш ли, че веднъж го изпуснах в басейна и ти скочи да го извадиш?

- Разбира се, че помня! Годините, когато бяхме малки, бяха най- хубави! Ще се омъжиш ли за детската си любов, Кари? - извади пръстена и ме погледна влюбено.

- Да, да, да, ще се омъжа за теб! Обичам те! - той ми сложи пръстена и ние се целунахме.

Изведнъж силен тътен разтърси всичко около нас. Заваля пороен дъжд, като се изсипваше на едри капки. Ние се отделихме.

- Наистина ли точно сега трябваше да завали?! - измрънках.

- Хайде, да се прибираме! - той ме хвана за ръката и двамата побегнахме към нас.

След цели 15 минути под дъжда, ние се прибрахме, но мокри до кости.

- Ру, студено ми е! -  тресях се цялата - Трябва да се стоплим!

- Да използваме топлият вътрешен басейн? Може да ни се отрази добре. - погали ме по ръката.

- Отивам да си сложа банския! Благодаря за прекрасната идея, отворко! - целунах го по носа.

Влязох в дрешника и реших, че трябва да сложа новият ми бански. Той е черен, в предната част е по разголено, гърбът е чисто гол. Сложих си водоустойчива  спирала, очна линия и червило. Обух си високите токчета, защото не може да се появя там с мизерният си ръст, който е 154 сантиметра. Слязох по стълбите, като звукът от тракането на обувките ми огласи целия хол. Руджеро явно ме чака при басейна. Завих в ляво от кухнята и слязох по стълбите. Гледката беше превъзходна.