Честито! Имате...

232 16 1
                                    

Добре, не е добре! Раждам! Не само водите ми ме паникьосаха, а и контракциите. Ох,БОЛИ! Трябваше да почета онези книги за бременни, не мога да повярвам, че толкова боли.

- Скъпа, можеш ли да ходиш? - каза притеснено Руджеро, кимнах. Ще се обадя на Майкъл и Вале. Хукна към нощното си шкафче. С треперещи ръце набра номера и постави телефона на ухото си. Сякаш за момент се успокои. Много му е лесно, аз съм тази дето я боли. Ох!

- Вале, Кар ражда. Бързо излизайте!- затвори й- Хайде, скъпа! - хвана ме за ръка и слязохме по стълбите. Чакай малко!

- Ру, чантата! - извиках от болка и нерви -Вземи чантата.

- Къде е?

- На леглото - изстенах от мъка. Той се качи, а аз седнах на стола. Руджеро защо се мотка! По дяволите, раждам! - Скъпи, не искам да съм груба, но си размърдай задника! - извиках силно и последва контракция. - Боли! - той се изстреля по стълбите. 

- Всичко е наред!?Дишай!

- Да дишам! Умирам, нищо не е наред! - помогна ми да стана и тръгнахме към колата. До нас беше спряла колата на Майк, той излезе.

- Ру, качвайте се бързо! Ние ще караме след вас! - извика Майк. Качихме се и потеглихме.

- Ру, скъпи, не искам да те притискам, но много ме боли. Бебето не иска да стои повече вътре. Контракциите ми се усилват, а не искам да родя в колата! Карай по- бързо! 

- Скъпа, знам че боли, но ако още малко увелича скоростта ще катастрофираме. Успокой се, дишай! 

- Руджеро, изпусна отбивката за болницата. Сега трябва да караме по заобиколен път, знаеш ли колко много време ще ни отнеме? 

- Ооо, бензинът свърши! - каза монотонно той. И колата спря.

- Супер, прекрасно, ще родя в колата. Нищо като порасне ще разказваме на детето ни: миличко, ти се роди в колата, защото баща ти обърка пътя! - продължих с викането.

- Майкъл и Вале спряха зад нас. Бързо излизай! - излезна от колата и ми помогна да се придвижа към тази на Майк. Сестра ми дойде при нас.

- Кар, какво стана? 

- Руджеро не е заредил бензин, Вале, много сме далече от болницата.

- Не се тревожи, ще стигнем- успокои се тя - А ти, господинчо, ще си поговорим - изгледа съпруга ми дяволски. Контракциите вече бяха през 4 -5 минути. Лошо!

Това е любовOnde histórias criam vida. Descubra agora