Това е любов

За теб е!

От името на Карол

Мичел се забави много, затова слязох долу да видя какви ги върши. Движех се много тихо, за да не ме чуе. Стъпвах леко върху мраморните бели плочки в коридора. Чувах как той удря нещо по кухненския плот. Доближих се още до него и видях, че стрива нещо. 

- Какво правиш? - попитах то, а неговата реакция беше странна. Той първо се обърна рязко и по лицето му се изписа притеснение. Имам чувството, че крие нещо.

- Слагам си витамин в моето мляко.

- Защо?

- Времето започна да се променя. Ту е топло, ту е студено. Знаеш, че не трябва да се разболявам, защото скоро с отбора по плуване сме на финал.

- Ще се кача горе.

- След малко и аз идвам.

Качих се в стаята ми и затворих вратата. Откакто се събрахме той се държи различно. Има тайна от мен. Но каква е? Взех си телефона и разгледах социалните мрежи. Руджеро е видял всичките ми сторита с Мичел. Леле, как ли е реагирал? И аз ще разгледам неговите снимки. Изглежда много щастлив в Англия. Той едва ли ще пази нашите общи снимки. Потърсих ги и. ..Наистина той  още ги пази! Ако беше някой друг щеше да ги изтрие, но Ру е различен от всички други. Реших да му пиша.

От името на Ру

Докато учех за утре получих съобщение. То е  от Кар! Наистина ли? Ще й отговоря.

Чат

-Здравей, Ру!

- Здравей! Как си?

- Добре. Последната година е най- трудна. 

- Тук също не е особено лесно. Времето поне при вас е хубаво

-  При нас има все още слънце, но се усеща, че идва есента.

- Като завършиш къде мислиш да учиш?

- Още не съм решила.

- Кар, защо наистина ми писа?

- Просто исках да знам как си. Явно е било грешка.

- Още съм ти ядосан, защото не ми позволи да ти разкажа истината.

- И сега не искам да те слушам! Сбогом! Махни се веднъж и завинаги от живота ми!

Тя ме блокира. Какво толкова казах? Тя наистина се е променила страшно много. И все пак аз съм инат и няма да се откажа от нея.