Руджеро е твоят годеник

205 18 2
                                    

След един месец

Дългоочакваният ден дойде. Навърших 18! Много се вълнувам! Но колкото е голямо моето щастие, толкова е и мъката ми. Говорех с родителите ми и те ми казаха, че днес годеникът ми ще дойде. Ако не го харесам, което е напълно сигурно, ще избягам с Мичел надалеч. Станах и се облякох за партито. Часът е 11, а то почва в 13. Но освен една рокля, трябва да си оправя прическата и грима.  Отворих гардероба си, защото никъде другаде не намирах обувките ми. Някой почука.

- Честит Рожден Ден, сестричке! - беше Вале, тя дойде и ме прегърна много силно.

- Валентина! Не мога да дишам! - и двете се засмяхме. Тя още беше облечена с нощницата си. Метна се на леглото и ми взе телефона от шкафчето.

- Вълнуваш ли се, че вече си пълнолетна? 

- Май забравяш за "тайнствения" годеник. Искам времето да спре и онзи да не се появи.

- Знам кой е. - каза го съвсем спокойно, а после ми се подсмихна леко.

- Какво значи това? - казах го, докато продължавах да търся обувките.  - Нашите ли ти казаха? А?

- Няма да ти издавам нищо повече. Много си разсеяна, ето ги там! - на всичкото отгоре ми се и скара.

- Валентина, не се карай на рожденичката! - обърнах се и до врата беше мама. Тя държеше така наречения в нашето семейство - донат на рожденика. Ще ви обясня какво представлява. Майка ми или който и да е друг взима един простичък донат. Прави глазура с любимия вкус на рожденика. И за финал се поставят пръчици или каквато украса за кексчета се намери в кухнята. Много интересно мама измисли поставянето на свещичката. Запълва празното пространство от вътрешната страна със същата глазура и я поставя. Но това нейно творение е винаги е сполучливо, да кажем че свещта се накланя и седи доста смешно. 

- Направих го с любимият ти вкус! - подаде ми го.

- Манго? - издухах пламъка на свещичката.

- Именно. Закуси и след половин час трябва да си готова. Гостите ще дойдат.

- А той? - отначало майка ми се направи на не разбрала, но после се наложи да прекрати кратката си роля.

- Той ще дойде по- късно. 

- Мамо, защо ми го причинявате? - тя ме целуна по челото и ми хвана нежно ръцете.

Това е любовOù les histoires vivent. Découvrez maintenant