Това е любов

Искаш ли да видиш дъщеря си отново?

*Толкова ми е тъпо, че стигнах до там да пиша такива простотии:-p

От името на Карол 

Вчера пристигнахме в Буенос Айрес към 22 часа, оправихме багажа си и легнахме, защото бяхме много изморени. Сега закусваме и обсъждаме всичко научено досега за Ливия и Канделария. 

- Хората ми следят районите, където се предполага, че е била засечена Канделария- каза Майк.

- Значи, скоро ще имаме следа от нея и дъщеря ни? - попитах и той кимна в знак на потвърждение.

- Нямам търпение това да приключи - заяви Валентина, напоследък тя се промени. Толкова много стрес й се изсипа, че чак забрави да се усмихва.

- Как върви при вас? Свикнах те ли с климата? - опитах се да насоча разговора към тяхното преместване. 

- Как да сме, Каталина не спира да плаче - намръщи се Вал и отби малка глътка от кафето си- на мен не ми харесва тук. Предпочитам си Италия.

- Има възможност и ние да се преместим тук - отвърна й Ру - ако всичко се нареди и си върнем Ливия, ще дойдем да живеем в околните части. Съгласна ли си? -  въпросът беше отправен към мен.

- Съгласна съм на всичко само да си върна детето- усмихнах се леко.

Телефонът на Майкъл звънна, той се отдалечи от нас, за да проведе разговора си.

Загледах се в лицето на Валентина. Беше леко подпухнало и зачервено. Под очите й имаше тъмни кръгове. Пак не може да спи нормално, като дете също имаше проблеми със съня.

- Сис, какво става? Не изглеждаш много добре? - поставих ръката си върху нейната.

- Няма нищо, сис, просто не мога да спя вечер. Не ми харесва Аржентина, никак даже. Искам си у дома, при приятелите и семейството. Тук не познавам никой, Кар. Освен това се страхувам и за Майк. Той е полицай, по цели нощи го няма и ме е страх за него - виждах страха в очите й, тя просто го обичаше и искаше той да е добре.

- Всичко ще е наред! Ако не ти харесва тук, просто му кажи. Ще се върнете в Италия и ще си бъде по старому.

-Права си, сега Ливия е най- важна, трябва да я намерим. Не се тревожи.

Майкъл се върна при нас и изглеждаше направо зашеметен. Но не като зашеметен от хубава новина, лицето му беше бяло като на мъртвец.