Това е любов

Не ни убивай!

От името на Карол

Аз: Себас, какво съм ти направила?

С: Събра се с Руджеро. Трябваше да  си моя!

Аз: Винаги двамата с теб сме били само приятели.

С: Не е вярно! Целувката ни не беше приятелска. Ние си принадлежим.

Аз: Ти ме излъга! Поигра си с чувствата ми. Що за любов е това!

С: Ти ме принуди. Още от самото ми пристигане в Италия, трябваше да оставиш онзи и да си с мен. Но ти какво направи! Той целуна друга и ти пак му прости! Много си наивна, Кари.- погали ме по косата. Той не е добре психически. През цялото време гледах Емилия. Тя не помръдна нито веднъж. Ами ако...

Аз: Какво й направи? Ако си я убил мисли му!

С: Пука ти за нея! Тя ти причини толкова гадости.

Аз: Емилия страда толкова много, заради мен. Тя имаше право да търси отмъщение.

С: Уха! Страхотна подкрепа.- изсмя се, като злодей от филмите- Тя беше виновна за всичко! Емилия те съсипа, а ти я подкрепяш. Доста бързо й прости.

Аз: Не съм й простила! Но разбрах как се е почувствала, когато целунах Лино.

С: Сега жертва ли ще я изкараш! Карол, събуди се! Тя ти е враг. Причини ти болка. 

Аз: Това е минало.

С: Тя ще страда, както страда ти!- извади пистолет от колана си.

Аз: Какви ги вършиш?!

С: Раздавам справедливост.- насочи го към Емилия.

Аз: Не я наранявай.- той тръгна към нея. Ръцете ми бяха вързани, но краката ми бяха свободни. Изправих се и тръгнах към него. Блъснах го в огледалото и то се счупи. От лицето му потече слаба струя кръв.

С: Сега вече си  го изпроси!- стана и ми удари шамар. Силата с ,която го удари беше огромна и аз паднах на земята. Устната ми беше леко кървеше.

Аз: Няма да ти позволя да ни нараниш!

С: Ще видим тази работа!- хвана ме за ръката и ме замъкна към тавана. Там той ме върза здраво за едно въже, което стегна много здраво.

Аз: Защо го правиш? 

С: Имам нареждане. Плаща ми се много добре.

Аз: Ще убиеш приятелите си за пари? - той се изсмя.

С: Вече го направих. Помниш ли Елеонора?