Това е любов

Бременна съм!

От името на Руджеро

Летях с бясна скорост към къщата на Карол. Щом пристигнах веднага влязох и се развиках.

Аз: Къде е сестра ми?!- всички ме гледаха уплашено. Карол дойде при мен.

К: Ру, никой от нас не знае къде са. - Защо говори в множествено число?

Аз: Кой друг е с нея?- Огледах се дали Хорхе е тук.

М: Хорхе е тук, но Майкъл е с нея. 

Аз: И защо мислите, че са отвлечени?

В: Майкъл не си вдига телефона нито пък Киара.

Х: Знам къде са. - всички втренчиха поглед в него. Отидох и го хванах за ризата.

Аз: Къде е!- Карол докосна ръката ми в опит да ме успокои.

К: Моля те! Не прави глупости!Това не си ти! - пуснах го.

Аз: Ще ми кажеш ли къде е Киа?

Х: Канде и Себастиян ги отвлякоха. При стария склад трябва да са ги завели.

Аз: Момчета, вие идвате с мен.- извадих си оръжието. Кари цялата пребледня щом го видя.

К: Не върши глупости. - целунах я.

Аз: Няма. Обещавам ти!- и излязохме от къщата.

От името на Киара

Бях завързана за стол и се намирах в някаква стая.

Аз: Майкъл, къде си?- вратата се отвори и влезе Себастиян.

С: Как спа, принцесо!- хвана кичур от косата ми и го омота около пръста си.

Аз: Ще ме убиете нали?

С: Май ми прочете мисълта.

Аз: Ако го направиш брат ми ще те убие. - той рязко си дръпна ръката и отскубна кичура ми. Болката беше поносима. Освен това ми удари шамар, който също не болеше особено. 

С: Няма да излезеш жива от тук.

Аз: Къде е Майкъл?

С: Оставих го на пътя.

Аз: Ти си ненормален! Болно същество!

С: Чао, принцесо! Радвай са на последните часове от живота си.- затвори врата. Не мога да повярвам, че това е краят!

От името на Канделария

Себастиян се върна в стаята.

Аз: Как е онази лигла?

С: Ще я убием ли?

Аз: Не.

С: Как така " не"! Ти си полудяла!