Глт на Алекс
Микаела. Беше сладка. И... абе.. Я да взема да се стегна. Няма как да стане нещо между нас.
-Искаш ли нещо за ядене?-попита ме Джейсън и стана от дивана
-Не.-отговорих
-А нещо за пиене? Има бира.. уиски..-каза
-Бира.-отвърнах
Момчето кимна и отиде на някъде. А аз си взех телефона.
Глт на Мика
-Момичета! Трябва да го заговоря.-каза изведнъж Ари докато пишехме домашните
-Кой?-попитах
-Алекс.-отговори
-Да не го хареса?-попитах
-Мхммм..-отговори приятелката ми замечтано
-Как стана за бога? Вие се запознахте преди двайсет минути. И си казахте две думи на кръст?-гледах объркано
-Любовта не пита.-продължи да витае в облаците приятелката ми
-Оф Ариана.-взех една възглавница от дивана и я метнах по нея
Върнах си погледа върху тетрадката и в този моемнт се чу силно туп на земята. Обърнах се и видях, че Ариана не е на леглото. С Ками и Касиди започнахме да се смеем силно.
-Много смешно.-чух гласа на Ари
И естествено получих възглавница в лицето. Касиди и Камила също взеха по една възглавница. И така си направихме един хубав бой с възгавници.
-Момичета.-казах щом легнахме на леглото, за да се успокоим
-Какво?-попита Касиди
-Ще сляза да взема нещо за пиене.-казах
-Добре.-каза Камила
-И аз ще дойда.-каза Касиди
-И аз.-каза Ариана
-Аа не. Стойте си тук. Аз ще сляза, ще взема това което трябва и се качвам.-казах и скочих от леглото
Слезнах надолу и за малко не паднах по стълбите в бързината.
-Защо тропате толкова много? Имах чувството, че вместо вас - слонове скачат на въже.-каза брат ми
-Извинявай мама Го!-казах
-Мама какво?-обърнах се към брат ми
-Мама Го. Съкратено от мама Годзила.-казах
-Абе ей!-Джейсън стана, а аз му се оплезих
-Бля ля ля.-засмях се, а той ме подгони
А аз скочих и започнах да обикалям в хола.
-Добре, хайде прави това за което беше дошла и се качвай при момичетата.-каза Джейсън и въздъхна уморено
-Гониш ли ме?-попитах уж убидено
-Да.-отговори брат ми
-Ох..-хванах се за сърцето -Заболя ме.
-Ще те запиша на актьорско майсторство.-отвърна Джейсън
-Направо за кастинг на някой филм.-отидох в кухнята
Взех един поднос, сложих в него чаши и отидох до хладилника. Извадих портокаловия сок и сипах в чашите. Върнах кутията хладилника, взех подноса и излезнах от кухнята.
-Внимавай да не паднеш.-каза брат ми
-Няма.-извъртях очи
-А нас защо не попита дали искаме нещо?
-Защото и сам можеш да обслужиш госта си.-отговорих и се качих нагоре
-Какво правеха?-попита Касиди
-Игреха на видеоигрите.-повдигнах рамене и оставих подноса на масичката
-Добрем, хайде довечера да отидем на партито.-каза Камила
-А, не мерси.-отвърнах
-О, хайде де. Пък и Зак те покани..-прекъснах я
-И отказах.
-Да, но пък си помисли колко ще е хубаво като отидем и да танцувате...-продължи приятелката ми
-И Макс няма нищо против да ходиш на партита без него?-повдигнах вежди
-Че защо да има? Нашата връзка е здравословна. А и той не е токсичен като някои други хора които ревнуват от всичко живо и са егоисти по онзи лош начин.-повдигна рамене
-Добре.-въздъхнах
-Добре?-момичетата ме погледнаха объркано
-Да. Но само за два часа.-казах
-Дадено. Микааааа...-Касиди ме погледна мазно -Ще разбереш ли дали брат ти ще ходи н партито?
-Кааааааассс ако искаш да разбереш го попитай.-казах
-Няма нужда да го питаш. Той ще е там.-каза Ариана -Все пак са от един клас.
-Е, да видим какво ще облечем.-казах и станахме
-Добре, че си донесохме някои дрехи тук, иначе постоянно ще трябваше да ходим от нас до вас като стане дума да се оправяме за навън.-каза Касиди
---
Здравейтеее! Ще съм ви благодарна ако гласувате за главата или коментирате! Целувки ❤
YOU ARE READING
Събрани от съдбата: Края преди началото
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...