Така ми се прииска да се разходя. От миналата година не бях идвала и това място ми липсваше.
-Някой иска ли да се разходим?-попитах
-Хайде.-каза Касиди и станахме
-Вие ще дойдете ли?-обърнах се към Камила и Ариана
-Не.-отговориха в един глас
-Къде ще ходите?-попита ме Зак
-Ще се разходим малко, докато вие сте готови.-отговорих
Момчето кимна и с Касиди тръгнахме да се разхождаме.
-Бях забравила колко е хубаво тук.-каза момичето до мен
-И аз.-въздъхнах
---
-Кас колко е часа?-попитах
-Не знам. Не си взех телефона.-отговори и въздъхнах
-Май се забавихме. Хайде да се връщаме.-казах
-Хайде.-отвърна момичето
Обърнахме се и тръгнахме надолу. След 15 минути бяхме при останалите.
-Какво стана? Помислихме, че ст се загубили.-каза Зак и отидох при него да го гушна
-Не, просто не беше приятно да се разхождаме. Виждам, че и вие приключихте с барбекюто.-усмихнах се
-Мхм. Ще пиеш ли сега?-попита ме момчето до мен
-Не, не ми се пие още от сега вино.-отговорих
-А мента?-погледнах го на Алекс
-Бих пийнала, но не сме взели.-въздъхнах
-Всъщност.. с Макс взехме три бутилки мента.-обясни момчето срещу мен
-Така ли?-усмихнах се
-Да. Бях сигурен, че ще останем по-дълго и за това предложих да вземем и мента.-обясни Макс
-Да знаете, обичам ви. А къде са бутилките?-попитах и станах
-Във фризера.-отговори Макс
Кимнах и влезнах в хижата. Взех една бутилка от фризера и се сетих, че бяхме взели и кутии прясно мляко. Взех една кутия и излезнах.
-Някой друг ще пие ли?-попитах
-Аз.-отговори Камила
-И аз.-каза Касиди
-Ари, ти?-погледнах я на другата ми приятелка
-Аз пия бира.-отговори и вдигна кенчето бира
YOU ARE READING
Събрани от съдбата: Края преди началото
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...