Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 60

18. 01. 2023. 15:30

От Нова Година на сам с Алекс не бяхме говорили доста. Вчера се прибра от Холандия за няколко дни, но не се видяхме, защото беше прекалено изморен. Имах чувството, че ще се случи нещо лошо. 

-Как си, миличка?-мама влезе в стаята ми

Вдигнах погледа от лаптопа и я погледнах.

-Добре съм. Ти как си?-попитах я 

-И аз съм добре. Виж, от няколко дни забелязвам, че нещо ти има. Искаш ли да ми разкажеш?-мама седна до мен на леглото

Въздъхнах.

-Нищо ми няма, просто съм напрегната. Скоро ще имаме по всички предмети, тестове и трябва да се подготвя.-отговорих 

-Само това?-оставих лаптопа настрани 

-Мхм.-кимнах 

-А какво става с Алекс?

И като заговорихме за вълка. Телефона ми звънна. Беше той. 

По телефона

-Ало..-вдигнах 

-Здравей..-усмихнах се, когато чух гласа му

-Как си? Наспа ли се?-попитах го

-Да.. Виж.. искаш ли по-късно да се видим?-попита

-Да. Ще излизаме ли или?-зададох следващия си въпрос

-Не, ела направо у нас.-отговори 

-Добре. До тогава..-казах и затворих 

-Какво стана?-попита майка ми

-Ще си видим по-късно.-отговорих 

Телефона ми отново звънна. Бяха момичетата.

-Хей.-усмихнах се 

Включихме си камерите, за да се виждаме.

-Момичета искате ли да излезем?-попита Камила

-Добре. Става.-отговорих 

-Добре, до двайсет минути ще мина да ви взема.-отвърна момичето

-Добре, до тогава.-затворихме се

-Какво стана? Нали искаше да се подготвиш?-попита ме жената до мен

-Ще уча утре. Имам време.-казах и станах

-Добре, аз също излизам с момичетата. Така, че ще се видим после.-каза мама

Кимнах и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и накрая се преобляк ето така: