!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...
Алармата ми звънна и побързах да я изключа. Още две седмици и излизахе в лятна ваканция. Нямах търпение. През този месец се случиха някои неща. Като това, че брат ми и Касиди се събраха, с Алекс станахме по близки приятели и вече си го смятам като втори по-голям брат. Има момент в които Зак ме ревнува от него. Дори не разбирам защо. Имахме дни в които малко се скарвахме. Както и да е. Все тая. Днес правехме месец от както бяхме заедно. Нямах търпение да си го видя. Излезнах от банята и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и накрая се преоблякох ето така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Излезнах и седнах пред тоалетката. Гримирах се и си оправих косата. Станах от столчето взех си чантата с нещата, телефона и слезнах надолу. Грабнах ключовете от поличката и излезнах от нас. Качих се в колата и потеглих. Няколко минути по-късно бях пред училището.
-Хей, какво става?-прегърнахме се с Алекс щом се видяхме
-Нищо интересно. При теб какво става?-попита
-Едно и също. Днес правим месец от както сме заедно със Зак.-усмихнах се
-Супер.-отвърна момчето с фалшива усмивка
-Какво стана сега?-попитах го
-Какво да стане?-присвих очи
-Познавам тази усмивка. Използваш я, когато нещо не ти харесва, но трябва да се правиш, че ти.
Глт на Алекс
Да не ми харесва идеята да си приятелка на Зак. Колкото и близки да бяхме, и да си бяхме като сестра и брат.. Аз исках да сме нещо повече. Бях се влюбил в нея от пръв поглед.
-Не, нищо няма.-отрекох -Просто ме боли глава.
-Защо не си пил хапче?-попита
-Нямаше вкъщи.-отговорих
-Аз имам в чантата. Искаш ли да ти дам?-въздъхнах
-Не. Спокойно, ще ми мине.-казах и другите се появиха
Глт на Микаела
-Здравей, красавице.-прегърнахме се със Зак
-Здравей и на теб.-отвърнах
-Какво ще правиш днес?-попита
-Ще се видя с един приятел.-отговорих
-М така ли? И кой е този приятел?-зададе следващия си въпрос
-Ммм не го познаваш.-изкикотих се
-Така ли?-усмихна ми се
-Да, така.-отговорих и получих целувка по бузата
-Хей.-появиха се Касиди и брат ми
-Хей.-прегърнахме се -Ще влизаме ли?
-Да.-отговори Ками
Влезнахме четирите в нашата стая и си седнахме на местата.
---
Два часа по-късно
Зак ме избягваше цял ден след като ме видя да се лигавим с Алекс и да се прегръщаме. Не ми говореше и вече бях започнала да се ядосвам. Излезнах и видях Зак и Моника да се натискат. Моля? Ей сега ще видя какво става тук.
-Какво става тук?-попитах щом стигнах до Зак и Моника -Разкарай се.
Моника се подсмихна и си тръгна.
-Какво си мислиш, че правиш?-попита ме момчето щом останахме двамата
-А ти какво си мислиш, че правиш?-попитах го -С мен си, а се натискаш с друга.
-Имам право да правя каквото си поискам.-отговори
-Какво ти става по дяволите?-гледах го объркано
-На теб какво ти става? Писна ми от тези твои приятели.-Зак ме гледаше ядосано
-Какъв ти е проблема?-бях още повече объркана
-Никакъв. Но повече няма да имаш приятели момчета.-ококорих очи
-Моля? Не можеш да ми казваш с кой мога да съм приятелка и с кой не.-казах
-Напротив мога.-отвърна -Ако те видя още веднъж да се прегръщаш с някое момче или да си говориш с него и това не съм аз или Джейсън, ще се скараме жестоко.
-Какво става тук?-появи се Алекс
-Ти се махай.-каза му Зак
-Не му говори така.-ядосах се
-А ти замълчи.-момчето ме погледна и мен
-Не й говори така.-момчетата се гледаха злобно -Това, че ти е гадже не значи, че може да и заповядваш какво да прави.
Зак се засмя.
-Не мога да те позная...-пречупи ми се гласа и тръгнах настрани
-Микаела върни се тук.-извика зад мен Зак
Поклатих глава и сълзите ми започнаха да се стичат по бузата ми.
