Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 36

По дяволите. Все още ми беше гадно. Насълзиха ми се очите и Алекс ме прегърна. Няколко минути ревах в прегръдките му, докато не ме заболя главата.

-Стига не плачи. Не си заслужава да плачеш заради такъв човек. Хей..-хвана ми лицето в ръцете си -Всичко ще мине. Нали?

-Мхм..-кимнах 

-Хайде стига си плакала. Разваляш си грима заради един мухльо. Пък и си спомни.. Носа се запушва.-засмяхме се -Ето я и усмивката.

Прегърнахме се отново. 

-Искаш ли да влезеш?-попитах го

-Не ти ли се спеше?-попите момчето и се отделихме

-Не, просто не ми се стоеше вече.-отговорих

-Ами добре.-повдигна рамене 

Извадих ключа от чантата ми и отключих. Влезнахме и видях мама на дивана да прави нещо на лаптопа. 

-Мамо?-погледна ме

-А, защо се прибирате толкова рано?-попита

-Писна ни да стоим там. Ти какво правиш?-попитах я и си събух токовете

-Проверявам едни доклади. И да ги изпратя на Итън.-отговори

-На баща ми?-Алекс беше леко объркан

-Да, работим заедно по един голям проект който включва работа 6 години.-отговори мама и отново се загледа в лаптопа

-Добре. Ние ще се качим горе в стаята ми.-казах

-Добре. Купих сладолед, ако искате си вземете.-отвърна жената на дивана

-Може. Искаш ли?-обърнах се към Алекс

-Добре.-кимна 

Отидохме в кухнята и ни сложих сладолед в две купички. Качихме се в стаята ми и оставих купичката на малката масичка.

-Отивам само да се преоблека и идвам. Ти ако искаш виж през това време какво да гледаме.-казах 

Алекс кимна и отидох в дрешника. Отворих шкафа с пижами и си извадих ето тази:

Преоблякох се и излезнах. Отидох до тоалетката и си махнах грим. 

-Какво ще гледаме?-попитах го на Алекс и си взех купичката със сладоледа

-Хари Потър.-отговори

-Супер.-казах и седнах при него на леглото 

Момчето пусна първа част и започнахме да гледаме.

---

Три седмици по-късно

На сутринта

Събудих се и видях, че Алекс го няма до мен. Станах и отидох в банята. Погледнах часа на огледалото и видах, че е 9:20 часа. Извърших сутрешните си процедури и излезнах. Взех си телефона и слезнах надолу. Тъкмо бях на последното стъпало и Касиди с брат ми влезнаха през входната врата.

-Добро утро.-поздравиха ме

-Добро. Знаете ли къде е Алекс?-попитах

-Ам, не. Защо?-попита Джейсън

-Ам... Забравил си е часовника на шкафчето.-отговорих 

-Снощи е останал тук?-попита Касиди и отидохме в кухнята, а брат ми се качи до стаята му

-Да, остана да гледаме Хари Потър. Защо?-попитах и си извадих чаша за кафе -Искаш ли?

-Може.-отговори момичето и извадих и за нея 

След което ни сипах от каничката кафе. 

-Как си?-попита ме приятелката ми и въздъхнах.

-По-добре.-отговорих -Ти избра ли си рокля за бала на брат ми?-попитах 

-Не...-въздъхна момичето до мен -За това дойдох направо до вас, да те попитам дали искаш да излезем и да си избера рокля.

-Добре. Тъкмо и аз да си избера нещо.-казах

-Нали си беше избрала вече една рокля?-отпих от кафето в чашата ми

-Бях си избрала, но.. не знам. Искам да си взема нещо друго. Пък тая рокля да я сложа за друг повод. Я разказвай какво става с теб и брат ми?

-Какво трябва да става?-Касиди се изчерви леко

-Така и не разбрах кога и как точно се събрахте.-казах