Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 13

Тъкмо паркирах пред училището и момичетата също се появиха с техните коли. Слезнахме от колите и се прегърнахме. 

-Добро утро.-поздравихме се в един глас 

-Е, какво става със Зак? Снощи не писа.-каза Касиди

-Амии...-започнах и в този моемнт погледа ми поапдна върху Зак който ме гледаше с усмивка

-Добро утро.-каза и се целунахме 

-Добро утро.-казах 

-Какво ще правиш после?-попита

-Не знам. Може с момичетата да излезем.-отговорих 

-Мм какво ще кажеш да се видим двамата? Може да отидем на кино?-усмихнах се леко 

-Ммм съгласна съм.-казах -Сега обаче те оставям. 

Опитах се да се дръпна, но Зак не ме пусна. 

-Зак имам часове.-казах

-Целуни ме и те пускам.-надигнах се на пръсти, но той се отдръпна -По устните.

Засмях се и се целунахме. Минута по-късно бяхме с момичетата в стаята.

-После ще разказваш.-каза Камила и часа ни започна

---

-Хей, какво ще кажете довечера на бар? -попита Ариана

-Съгласна съм.-казах 

-И аз.-казаха в един глас Камила и Касиди

-Къде ще ходите?-чух гласа на Зак зад себе си, а ръцете му се увиха около талията ми 

-На бар.-отговорих

-Значи сме на бар довечера? От колко?-попита момчето и се засмях 

-Аз и момичетата сме на бар.-отговорих и се засмях 

-Хей, Зак. Идвай да играем.-появи се Итън 

---

-После наистина ли ще ходите с момичетата на бар?-попита ме Зак докато седяхме в хола на дивана

-Да.-отговорих 

-Не става ли да дойдеш у нас? Ще гледаме филми, ще ядем сладолед и ще спим?-момчето ме питисна леко към гърдите му

-Някой друг път. Обещала съм на момичетата, а и от доста време не сме излизали на бар.-казах 

-Тогава след бара може да те взема и да отидем у нас?-въздъхнах 

-Не. След бара с момичетата ще дойдем у нас.-казах