Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 15

-Това с прегръдката?-момичето ме гледаше объркано 

-Беше инстиктивно.-повдигнах рамене -А и покрай брат ми и ние с Алекс започнахме да се сближаваме. 

---

На другия ден 

С Касиди излезнахме от колата ми и я заключих. Тръгнахме към сградата и видях Зак. Той също ме видя. Усмихнах се леко и щом бяхме достатъчно близо се прегърнахме. 

-Как си?-попита ме 

-Добре.., ти?-попитах го щом се отделихме 

-И аз. Снощи кога се прибра?-зададе следващия си въпрос

-В два.-казах и в този моемнт се появиха Ари и Камила 

-Хей, как си след снощи?-попита Камила 

Издишах шумно.

-Какво е ставало снощи?-Зак ме гледаше някак странно

-Аааа нищо..-Камила явно не го беше видяла -Просто пихме повече. 

-Аха ясно.-кимна момчето

-Ам.. ние влизаме в час. После ще се видим нали?-попитах го

-Да.-отговори 

Целунах го по бузата и влезнахме навътре с момичетата.

-Мика не си ли му казала на Зак?-попита Ками

-Не. Ако му кажа само ще го нервирам. А и не стана кой знае какво.-отговорих

-Да бе. Смучката не е кой знае какво.-промърмори Касиди и я сритах щом си седнахме на чина -Ау. 

-Няма да му казвам.-въздъхнах 

-Мика трябва да му кажеш. Той ти е гадже.-каза ми Ари

-Само ще създада излишни драми.-обърнах се към нея

-Ти си знаеш. 

---

Два часа по-късно 

С момичетата излезнахме на двора и видях момчетата да говорят. Брат ми ме видя и тръгна към мен. 

-Кас моля те замотай го на Джейсън, не ми се говори с него..-обърнах се на дръгата страна и хванах Камила под ръка

-Снощи не говорихте ли след като се прибрахте?-попита Ариана щом отидохме настрани 

-Не..-казах и щом седнахме видя, че Джейсън идва насам, а зад него върви и Касиди

Въздъхнах.

-Ела за малко да поговорим.-каза и кимнах 

Отидохме настрани и Джейсън ме погледна.

-Снощи не успяхме да говорим.-каза

-Нека да говорим като се приберем.-отвърнах

-Не, сега ще говорим, защото после ще ми избягаш.-извъртях очи

Прав беше.

-Онзи направи ли ти нещо?-попита брат ми изведнъж

-Не..-погледнах на другата страна 

-Дай да ти видя врата.-каза и върнах погледа си върху него

-Защо?-попитах

-Искам да го видя.-отговори

Кимнах и си показах врата от лявата страна.

-Покажи от дясната.-въздъхнах 

-Няма нужда.-казах 

-Мика покажи го.-Джейсън започваше да се ядосва

Обърнах се и брат ми се доближи. 

-Ще го убия. Ще разбера кой е и ще го убия.-поех си въздух 

-Не.-хванах му ръката

-Мика не ми кавай не. Ти си моя сестра. Никой няма право да докосва сестра ми. Онзи имаше късмет, че снощи не ми се правеха сцени пред толкова много хора.-Джейсън беше още повече ядосан

-Виж, разбирам те. Ти ме обичаш и не искаш нещо лошо да ми се случва. Но моля те, недей да си създаваш проблеми заради мен.-Джейсън се дръпна и отиде на някъде 

-Хей, какво стана?-дойдох Алекс и Зак до мен

-Нищо...-отговорих и погледнах Касиди 

Тя стана и тръгна след Джейсън.

-Може ли да ни оставиш насаме?-Зак го погледна на Алекс

-Да.-отговори момчето и отиде да играе с другите баскетбол

-Защо се скарахте?-попита ме Зак щом останахме сами

-Нищо сериозно. Просто ми се караше, че снощи съм се прибрала късното.-отговорих

-Добре.-кимна момчето

---

Три часа по-късно

Със Зак седяхме в стаята ми и гледахме някакъв филм, но не беше никак интересен. Докато го гледахме момчето до мен легна настрани и започна да ме целува по врата.

-Зак недей.-казах

-Мм защо?-продължи да поставя малки целувки

-Просто недей.-отговорих

-Мм.., но аз не искам.-промърмори

-Зак...-корема ми се сви, защото целуваше от страната където имах смучка

Изведнъж той спря и ръката му хвана косата ми, за да я дръпне.

---

Vote/Coment  за още некстове! ❤