Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 19

Извърнах поглед настрани.

-Искаш ли да те закарам?-попита

Кимнах и се качихме в колата. Потеглихме и си изтрих сълзите.

-Защо дойде? Не беше длъжен...-казах

-Никое момиче, не заслужава такова отношение. И просто като видях как ти говори ми кипна..-повдигна рамене

-Добре, но става ли това което стана днес да не го казваш на брат ми?-попитах

-Мика...-започна Алекс

-Алекс моля те. И сама мога да се оправя.-казах

-Добре, но само този път. Ако се случи отново..-прекъснах го отново

-Няма да се случи.-казах и спряхме пред нас.

-Добре.-кимна момчето

-Благодаря ти. Ще се видим пак.-казах и слезнах от колата

Влезнах у нас и се качих в стаята ми. ставих си чантата настрани, събух си обувките и се тръшнах на леглото.

---

Телефона ми звънна и видях, че е Зак. Затворих му и си поех въздух. Изтрих си сълзите и на вратата ми се почука. Обърнах се на другата страна и затворих очи. Минута по-късно чифт ръце се увиха около талията ми.

-Красавице..-прошепна Зак -Знам, че не спиш.

Постави целувка на мястото между рамото и врата ми.

-Съжалявам за по рано. Изревнувах те и направих грешка. Повече няма да се повтори. Ще ми простиш ли?-попита и преглътнах. -Не мълчи, красавице. Обещавам, че това няма да се потвори.

Въздъхнах и отворих очи. Обърнах се към него и прехапах устни.

-Обещаваш ли?-попитах

-Да.-отговори

-И няма проблем, да имам приятели момчета?-повдигнах вежди

-Ако няма прегръдки.-каза

---

-Стигаа, Зак пусни ме ще паднем.-казах му докато ме носеше по стълбите

-Няма. Спокойно, държа те.-засмяхме се 

-Добре, хайде свършиха стълбите. Може да ме пуснеш.-казах 

Зак ме пусна и видях брат ми и Алекс на дивана да си говорят нещо докато гледат нещо на телефоните. Алекс ме погледна и му се усмихнах. Изпратих Зак до вратата и седнах на дивана до момчетата.