Няколко часа по-късно
Минаваше 3 сутринта и вече усещах умора.
-Хей..-чух гласа на Зак
Отворих очи и го погледнах.
-М?
-Хайде да те кача.-целуна ме по челото
-Добре.-кимнах
Погледнах напред. Бяхме останали само аз, Касиди, брат ми и Зак.
-Качвате ли се?-попита Касиди
-Да.-отговорих
Зак ме вдигна и увих ръцете си около врата му. След минута бях в леглото където Ари и Камила бяха заспали.
-Направи малко място.-чух гласа на Касиди
-Оф...-измънках и се дръпнах по-близо до Ари
Касиди се намести до мен и я гушнах.
---
На сутринта
Усетих някой да увива ръката около мен и отворих очи. Слънцето блестеше в очите ми и трябваше да мръдна настрани, за да свикна. Огледах се и видях, че в стаята сме само аз и Касиди. Опитах се да мръдна и тя ме гушна още по-силно.
-Джейсън, спри да мърдаш, по дяволите.-измънка
-Кас..-поех си въздух, за да не се засмея
-Спри де. Цяла нощ се лигавихме и сега не ме оставяш да спя. Идиот.-Касиди си мънкаше
Извашу ми да се развикам на Джей... И като заговорихме за вълка.. Любимия ми брат отвори вратата и ни погледна.
-Ела и си вземи гаджето, защото ме мисли за теб.-казах
Джейсън се изхили.
-Идиот..-Касиди стана и го замери с една възглавница
Добре?
-Добро утро, Мика.-обърна се към мен усмихната
-Цикъла ли ти дойде?-тук вече и двете го погледнахме на брат ми
-Не. Идиот.-Касиди го замери и с моята възглавница
-Не дееее. Защо не взе друга възглавница?-попитах я
-Този ми беше най близо.-повдигна рамене
-Добре, вие хубаво сте будни. Хайде оправете се, за да закусваме и да се разходим.-каза Джейсън и излезе от стаята
-Оф, хайде.-казах на Касиди
Станахме от леглото и взехме възглавниците от пода.
-Ти ли ще отидеш първо да се измиеш или аз?-попита ме момичето до мен
-Ти отиди. Аз през това време ще се преоблека.-отговорих
Касиди кимна и излезе от стаята, а аз отидох до сака. Огледах си дрехите и накрая се преоблякох ето така:
Извадих си шапката с козирката заедно със слънчевите очила и в този момент Касиди се появи. Излезнах от стаята и отидох в банята. Измих си зъбите, лицето и излезнах. Взех си шапката с очилата, както и телефона, и слезнахме надолу.
-Добро утро.-поздравихме ги на останалите
-Добро утро.-те също ни поздравиха
-Защо не ни събудихте?-попитах ги щом седнах до Зак
-Снощи си легнахте по-късно, и решихме да ви оставим да поспите докато ние приготвим закуската.-отговори момчето до мен
-Приготвим е силна дума.-каза Ари
-Да, по скоро ние приготвяхме закуската докато вие си говорехте отстрани.-включи се и Ками
-Добре, предлагам един вариант относно приготвянето на храната. Всеки ден ще се редуваме до края на седмицата. Тоест, щом днес момичетата са приготвяли закуската, утре вие момчетата ще я приготвяте. Като отделно за разчистването на масата отново ще се редуваме.-казах
-Тоест?-попита Макс
-Ами щом момичетата приготвяме днес храната, вие момчетата ще почиствате след това. А пък утре щом вие готвите, ние ще изчистим.-обясних
-Аз съм съгласен.-каза Алекс -Така ще е най честно. Не само вие момичетата да вършите цялата работа.
-Да, даже може като цяло за всичко така да се редуваме. И за събиране на дърва за огъня.-предложи Камила
-Да.-кимнах
-Отказвам.-каза Джейсън изведнъж
-Какво?-обърна се към него Касиди
-Нищо.-отговори -Поне ще ни помагате ли относно готвенето ако имаме нужда?
-Не.-отговори Ари -Вие да не ни помагате?
---
1 час по-късно
Излезнахме от хижата с останалите и тръгнахме в някаква посока.
YOU ARE READING
Събрани от съдбата: Края преди началото
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...