Глава 24

290 11 0
                                    

Няколко часа по-късно

Минаваше 3 сутринта и вече усещах умора.

-Хей..-чух гласа на Зак

Отворих очи и го погледнах.

-М?

-Хайде да те кача.-целуна ме по челото

-Добре.-кимнах

Погледнах напред. Бяхме останали само аз, Касиди, брат ми и Зак.

-Качвате ли се?-попита Касиди

-Да.-отговорих

Зак ме вдигна и увих ръцете си около врата му. След минута бях в леглото където Ари и Камила бяха заспали.

-Направи малко място.-чух гласа на Касиди

-Оф...-измънках и се дръпнах по-близо до Ари

Касиди се намести до мен и я гушнах.

---

На сутринта

Усетих някой да увива ръката около мен и отворих очи. Слънцето блестеше в очите ми и трябваше да мръдна настрани, за да свикна. Огледах се и видях, че в стаята сме само аз и Касиди. Опитах се да мръдна и тя ме гушна още по-силно.

-Джейсън, спри да мърдаш, по дяволите.-измънка

-Кас..-поех си въздух, за да не се засмея

-Спри де. Цяла нощ се лигавихме и сега не ме оставяш да спя. Идиот.-Касиди си мънкаше

Извашу ми да се развикам на Джей... И като заговорихме за вълка.. Любимия ми брат отвори вратата и ни погледна.

-Ела и си вземи гаджето, защото ме мисли за теб.-казах

Джейсън се изхили.

-Идиот..-Касиди стана и го замери с една възглавница

Добре?

-Добро утро, Мика.-обърна се към мен усмихната

-Цикъла ли ти дойде?-тук вече и двете го погледнахме на брат ми

-Не. Идиот.-Касиди го замери и с моята възглавница

-Не дееее. Защо не взе друга възглавница?-попитах я

-Този ми беше най близо.-повдигна рамене

-Добре, вие хубаво сте будни. Хайде оправете се, за да закусваме и да се разходим.-каза Джейсън и излезе от стаята

-Оф, хайде.-казах на Касиди

Станахме от леглото и взехме възглавниците от пода.

-Ти ли ще отидеш първо да се измиеш или аз?-попита ме момичето до мен

-Ти отиди. Аз през това време ще се преоблека.-отговорих

Касиди кимна и излезе от стаята, а аз отидох до сака. Огледах си дрехите и накрая се преоблякох ето така:

Извадих си шапката с козирката заедно със слънчевите очила и в този момент Касиди се появи

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Извадих си шапката с козирката заедно със слънчевите очила и в този момент Касиди се появи. Излезнах от стаята и отидох в банята. Измих си зъбите, лицето и излезнах. Взех си шапката с очилата, както и телефона, и слезнахме надолу.

-Добро утро.-поздравихме ги на останалите

-Добро утро.-те също ни поздравиха

-Защо не ни събудихте?-попитах ги щом седнах до Зак

-Снощи си легнахте по-късно, и решихме да ви оставим да поспите докато ние приготвим закуската.-отговори момчето до мен

-Приготвим е силна дума.-каза Ари

-Да, по скоро ние приготвяхме закуската докато вие си говорехте отстрани.-включи се и Ками

-Добре, предлагам един вариант относно приготвянето на храната. Всеки ден ще се редуваме до края на седмицата. Тоест, щом днес момичетата са приготвяли закуската, утре вие момчетата ще я приготвяте. Като отделно за разчистването на масата отново ще се редуваме.-казах

-Тоест?-попита Макс

-Ами щом момичетата приготвяме днес храната, вие момчетата ще почиствате след това. А пък утре щом вие готвите, ние ще изчистим.-обясних

-Аз съм съгласен.-каза Алекс -Така ще е най честно. Не само вие момичетата да вършите цялата работа.

-Да, даже може като цяло за всичко така да се редуваме. И за събиране на дърва за огъня.-предложи Камила

-Да.-кимнах

-Отказвам.-каза Джейсън изведнъж

-Какво?-обърна се към него Касиди

-Нищо.-отговори -Поне ще ни помагате ли относно готвенето ако имаме нужда?

-Не.-отговори Ари -Вие да не ни помагате?

---

1 час по-късно

Излезнахме от хижата с останалите и тръгнахме в някаква посока.

Събрани от съдбата: Края преди началотоWhere stories live. Discover now