Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 17

4 часа по-късно 

Момичетата с тръгнаха да се оправят у тях и сега седях в леглото ми и си гледах телефона. Изведнъж Зак ми писа да се видим в парка. Скочих веднага от леглото и си облякох суитчера. Взех си телефона и си сложих ластика на китката. Слезнах надолу и видях нашита да седят в хола.

-Къде тръгна?-попита мама

-Ще се видя със Зак за малко.-отговорих

-Добре.-кимна майка ми 

Излезнах и отидох в парка. Зак беше застанал до едно дърво и си гледаше телефона. 

-Хей.-тръгнах да го прегръщам, но той се отдръпна -Какво има?

-Значи скарахме се и ти веднага взе да се забавляваш с онзи Алекс и приятелките ти.-каза 

-С момичетата се бяхме разбрали да им пиша по-късно да дойдат у нас. Какъв е проблема?-бях объркана

-Никакъв.-извика и се стреснах -Каквото искаш прави и с който си поискаш. 

Цялата ми кожа настръхна, а очите ми се насълзиха. Зак си пое въздух и прибра телефона си в джоба.

-Извинявай красавице.-въздъхна и ме прегърна -Не исках да ти викам.

-Ще се прибирам.-казах и се опитах да се отдръпна, но той не ме пусна -Зак пусни ме. 

-Няма.-отвърна

-Зак искам да се прибера.-казах и започнах да плача

-Шшшт.-прошепна докато ме галеше по косата

След 5 минути се успокоих и Зак ме пусна.

-Добре ли си?-попита

-Мхм.-измъкнах в отговор 

-Искаш ли да отидем у нас?-зададе следващия си въпрос

-Не, искам да се прибера у нас.-отговорих 

-Добре, хайде ще те изпратя.-кимнах

Преплетохме ръцете си и тръгнахме към вкъщи.

-Утре какво ще правиш след училище?-попита ме Зак изведнъж

-Не знам. Може би ще излезем с момичетата на пазар.-повдигнах рамене -Защо?

-Мислех да излезем.-отговори

-Добре. Първо ще изляза с момичетата и после ще се видим двамата.-казах

-Добре.-кимна момчето 

-Мика..-чух някой да ме вика 

Вдигнах погледа си и видях Касиди с Ари и Алекс. Насилих се да се усмихна докато дойдат до нас. 

-Хей.-Касиди ме прегърна -Какво ти е?

Мразех като става така. 

-Какво нарави Зак?-попита тихо в прегръдката 

-Нека после да говорим.-казах 

-Искаш ли да дойда направо у вас? И утре ще отидем заедно на училище.-зададе следващия си въпрос

-Добре.-кимнах

Отделиме се от прегръдката и се прегърнах и с Ари. 

-Къде сте тръгнали?-попитах

-Ами решихме да излезем за час два.-отговори Ари с усмивка -Вие?

-Супер. Ами видяхме се малко и сега ще се прибирам, защото съм изморена.-отговорих

-Супер. Чао.-разделихме се 

Скоро бяхме пред вкъщи и се обърнах към Зак. Той ме придърпа към себе си и увих ръцете си около кръста му. 

-Обичам те.-целуна ме по косата 

-И аз.-отвърнах и се целунахме 

-Ще ти пиша после.-каза момчето щом се отделихме 

-Добре.-кимнах и влезнах у нас 

-Хей, много бързо се прибра.-каза мама щом ме видя

-Изморена съм, за това. Касиди ще спи тук, за да ходим утре заедно на училище.-казах 

-Добре.-отвърна жената

Качих се и тупнах на леглото. Въздъхнах и свързах телефона с тонколоните в стаята ми. А после си пуснах песента Gold на Tolan Shaw. Уникална песен. 

---

-А като се видяхме по рано, защо беше плакала?-попита изведнъж Касиди

-Просто ми беше тъжно.-отговорих

-Заради какво?-момичето срещу мен ме погледна объркано 

А сега де?

-Гледах един клип и беше много тъжен.-обясних

Касиди въздъхна.

-Мика познаваме се от толкова години. Мислиш ли, че не те познавам? Хайде кажи какво стана.-каза

-Зак ми се развика леко.-отвърнах

-Той какво?-извика Касиди и се изправи в леглото

-Кас седни. Нека да ти обясна.-въздъхнах -Писа ми да се видим. И като отидох ми каза, че сме се скарали и аз веднага съм взела да се забавлявам с вас и Алекс. Аз му обясних, че с вас сме се разбрали по рано да дойдете у нас. И го попитах какъв е проблема. И той ме извика, че не е никакъв проблем. Просто не го очаквах и се стреснах..-повдигнах рамене

-До такава степен, че да се разплачеш.-отвърна приятелката ми

-Все едно. Той се извини.-казах 

И така продължихме да си говорим цяла вечер.