Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 50

Няколко часа по-късно

Алармите на телефона ми и този на Алекс се включиха и въздъхнах. Изключих ги и се обърнах към момчето до мен. Погалих го и той се размърда. Поставих нежна целувка на бузата му и усмивка веднага се появи на лицето му. 

-Колко е часа?-попита с дрезгав глас

-Четири.-отговорих -Трябва да ставаме.

-Пет минути.-промърмори и се усмихнах

Станах от леглото и влезнах в банята. Измих си зъбите, както и лицето. Прибрах продуктите в несесера и изленах от банята. Клекнах до куфара и оставих несесера там където намерих място. След което го затворих и се изправих. Отидох в дрешника и се преоблякох с тези дрехи:

Щом бях готова, отидох в стаята ми и видях, че Алекс е станал.

-Не ме гледай. Косата ми в момента е гнездо за птици.-промърморих 

-И си оставаш най-красивата.-отвърна с усмивка

Усетих как бузите ми се затоплят. Изчервих ли се? Погледнах се в огледалото. Да, изчервих се. 

-Просто.. просто се оправи.-въздъхнах 

В отговор получих само доза смях. Взех една от четките ми, сресах си косата и я вързах на висока опашка. А после оправих леглото. 

-Искаш ли кафе?-попитах го на момчето щом излезе от банята

-Да.-отговори

Взех си телефона и слезнах надолу. Отидох в кухнята и там заварих Касиди.

-До..-прекъснах я

-Не е нито добро, нито утро докато не съм пила кафе.-въздъхнах

Да, бях уморена. С Алекс почти не бяхме спали и то не заради нещо друго, а защото гледахме един сериал. 

-За кафе ли слезна?-попита приятелката ми

-Мхм. Ще съм ти благодарна ако налееш кафе в още две чашки.-промърморих -Брат ми къде е?

-Горе. Би трябвало всеки момент да слезне, за да натовари багажа ни в колата.-отговори Касиди

-А мама? Виждала ли си я?-зададох следващия си въпрос

-Ето ме.-чух гласа на майка ми и се обърнах

-Мамо, нали знаеш, че няма нужда да ни караш до летището? Можем да повикаме такси.-казах 

-Знам, но не ме интересува. Пък и след това имам много работа, така че щом ви изпратя отивам в офиса.-отвърна

-В пет ще отидеш в офиса?-гледах я объркано

-Да.-отговори 

Касиди остави две хартиени чашки за кафе пред мен и я погледнах.

-Благодаря.-взех ги и станах от стола

Илезнахме от кухнята и видяхме момчетата в хола.

-Къде е багажа?-попитах

-В багажника.-отговори Джейсън

Кимнах и дадох на Алекс едната чаша с кафе. 

---

Пет часа по-късно

Отворих очи и се огледах. Бях в някаква малка спалня. Кога бяхме пристигнали? Имаше две врати. Едната врата се отвори и от там излезе Алекс. Беше с увита кърпа около таза и капки вода се стичаха по тялото му. Прехапах устни. 

-Наспа ли се?-попита и го погледнах в очите

-Мхм...-отговорих и станах -Къде ми е телефона?

-На масичката.-отговори 

Кимнах и отидох да си взема телефона.. А Алекс същевременно се облече. Видях, че е 13:20 часа и оставих телефона си. В този момент момчето се доближи до мен.

-Какво?-попитах

-Красива си.-отговори и се целунахме 

С всяка една секунда задълбочавахме целувката. Докато се усетя Алекс ме беше вдигнал и стигнал до леглото. Изведнъж телефона на гаджето ми звънна и въздъхнах. Кой по дяволите намери сега да се обади? Отдръпнах се, но момчето продължи с целувките които поставяше по врата ми.