Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 47

В този момент се почука на вратата и Алекс се отдръпна от мен. 

-Влез.-казах

Вратата се отвори и от там се показа Касиди.

-Добро утро, влюбени гълъбчета.-усмихна ни се

-Добро..-засмяхме се -Какво има?

-Ами нали днес имахме малко работа навън. И идвам да те попитам кога ще ходим.-отговори

-Ако искаш може след половин час, да пием по едно кафе и да излезем, защото после ще е много топло.-въздъхнах уморено

Тъкмо бях станала, а вече съм уморена. 

-Добре, ще се оправя и те чакам долу.-каза приятелката ми и кимнах

-Каква работа имате?-попита ме Алекс щом останахме сами

-Искахме да си купим нови бански.-отговорих и станах от леглото

-Не ви разбирам..-момчето поклати глава и се засмях

-Защо?-попитах 

-Имаш сигурно около 10 чифта бански и ще си купуваш още.-отговори

-Ами да.. Не харесвам как ми стоят някои.-отвърнах 

След 10 минути с Алекс слезнахме в кухнята и се огледах.

-Добро утро.-каза брат ми

-Добро.. къде са нашите?-попитах

-Майка ми и Теса до колкото разбрах са излезнали навън.-отговори ми Каси

-А татко отиде до фирмата за няколко часа.-погледнах брат ми и кимнах

-Добре.-кимнах и погледнах Алекс -Искаш ли кафе?

-Може.-повдигна рамене

Взех каната с кафе и ни сложих в две чаши. Дадох едната чаша на Алекс и седнах до него на високите столове.

-Утре сутрин в пет ни е полета.-казах замислено -Това значи, че трябва да станем в четири. Прегледайте си багажите, в случай че сте забравили нещо. 

Погледнах брат ми.

-Защо ме гледаш мен?-попита

-Защото ти винаги си забравяш нещо.-отговорихме двете с Каси в един глас 

-Аз ще се кача само да се преоблека и слизам.-казах и станах от стола

Взех си чашата с кафето и се качих в стаята ми. Отпих една глътка и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и накрая си взех ето тази рокля: