Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 30

Няколко дни по-късно

Изминаха няколко дни и вече си бяхме вкъщи. И днес излизаха класиранията от състезанието по рисуване и математика. Както, и че мама имаше рожден ден и както винаги в последния момент щях да и взема подарък.

-Добро утро..-погледнах го на Зак и си усмихнах

-Добро утро.-отвърнах

-От кога си будна?-попита като уви ръката си около талията ми

-Не съм спала..-отговорих

-Моля? Защо?-беше объркан

-Не можах просто да заспя.-повдигнах рамене

-Хайде тогава, затвори сега очи и заспивай.-момчето до мен ме целуна по челото

-Неее. После ще спя малко на обяд. Сега трябва да станем да закусим, и после да отидем до мола. Или няма да идваш с мен?-прозях се

-Само двамата ли ще сме?-попита

-Не и останалите. Защото мислим, след като вземем подърци, да отидем и на кино.-казах

-Кои го мислите това?-станахме от леглото

-Аз и момичетата. Но и вие момчетата ще дойдете.-отговорих

-Ама нали ме попита дали ще идвам с теб до мола?-засмях се леко и влезнах да си мия зъбите

-Това беше риторичен въпрос.-започнах да си обърнах се към него

-Добре.-въздъхна -Дрехите ми още ли са на същия рафт?

Кимнах и той отиде настрани. След 5 минути бях готова и излезнах, а Зак влезе в банята. Отидох в дрешника и се преоблякох ето така:

След което се върнах пред тоалетката. Започнах да се гримирам и Зак дойде зад мен. Уви ръцете си около талията ми и ме целуна по врата.

-Красива си.-каза

-Благодаря ти.-усмихнах се

Намазах си гланц на устните и си вързах косата на висока опашка. Пръснах си парфюм и си взех телефона, а после слезнахме надолу.

-Добро утро.-поздравих всички в кухнята -Мама и татко няма ли ги?

-Преди малко Сияна дойде да вземе мама, а татко заедно с Браян отидоха да видят до къде са стигнали с украсата тея от ресторанта.-обясни Джейсън

-Добре, какво има за закуска?-зададох следващия си въпрос

-Палачинки.отговори Каси

---

1 час по-късно

-Какво си решила да вземеш на мама?-попита ме Джейсън

-Може би някакво колие с обеци. Защо?-погледнах го 

-Питам, за да не ни се дублират подаръците.-повдигна рамене 

Кимнах и продължих да гледам витрините на магазините през които минавахме. Изведнъж погледа ми попадна върху витрината с огърлици, гривни, пръстени и обеци.

-Аз сега идвам..-каза Зак и ми пусна ръката

-Добре.-кимнах 

Той отиде на някъде, а аз влезнах в магазина.

-Здравейте.-поздрави жената 

-Здравейте. Търся някакво колие с обеци за майка ми. Поводът е нейният рожден ден. Ще се радвам да ми помогнете.-усмихнах се с надеждата, че ще ми помогне в избора

-Разбира се. А искате ли камъка да е цветен или?-застана до полиците

-Да, нека да е цветен.-казах 

-Добрем, мога да ви предложа това..-каза и погледнах модела -Ако искате може да го сложем на врата ви, за да видите как стои.

-Да, може.-казах

Жената свали колието и дойде зад мен. Сложи ми колето и се погледнах на огледалото срещу мен.

-Стои доста добре. Сигурна съм, че и вашият приятел е на това мнение.-погледнах жената която гледаше зад мен

Обърнах се и видях, че това е Алекс.

-Оу, не.. 

-Ние сме само приятели..-засмяхме се с Алекс

-Моят приятел изчезна някъде...-свалих колието -Може ли да видя това колие?

-Разбира се. И извинявайте за неудобството.-каза жената 

-Няма проблем.

---

-Къде изчезна?-попитах го на Зак който се появи след 20 минути 

-Оу, ъм.. бях да видя един стар приятел който се е прибрал от Канада.-отговори

-Супер. Може ли и да се запозная с него?-попитах

-Ммм няма как. Той си тръгна преди две минути.-разтри гърба ми 

-Добре...-въздъхнах