Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 51

-Виж кой ти звъни.-казах

Алекс въздъхна и взе телефона си. Беше баща му.

-Вдигни му, а аз през това време ще видя момичетата.-целунах го по бузата 

Излезнах от къщичката и в този момент от къщичката срещу нас, излезе Касиди.

-Охоо някой се наспа.-засмяхме се

-Да.-отвърнах -Ще поплуваме ли? 

-Еми, може. То така или иначе имаме доста време докато трябва да вечеряме.-отговори приятелката ми 

-Чух да казвате плуване.-обърнахме се към Камила 

-Да, а Ариана къде е?-попитах

-Преди малко заспа.-появи се Итън

-Ахааа.. заспала е.. Добре.-кимна Касиди и се засмях

-Добре, хайде да си облечем банските и ще поплуваме.-казах 

Влезнах в къщичката и видях, че Алекс седи на леглото и гледа нещо на телефона. 

-Какво стана?-попитах и отидох до куфара

Отговор така и не получих. Момчето беше замислено. Май разглеждаше снимки на някой. Седнах при него на леглото и погледнах в телефона. Гледаше снимки май на баща му като по млад и едно момиче до него. Красиво момиче.

-Хей..-Алекс ме погледна -Не забелязах, че си се върнала. Какво става?

Остави телефона си настрани. 

-Ами върнах се, за да си облека банските. Но това няма значение. Какво има?-попитах 

-Нищо..-усмихна се леко момчето

-Не е нищо. Виж, знаеш че можеш да ми кажеш всичко. Какъв е проблема?-зададох следващ въпрос и ме придърпа в скута му 

-Говорих с баща му. След седмица е деня в който майка ми е починала..

Прехапах устни. Тогава беше и неговия рожден ден. 

-Каза, че ще се върне в Калифорния.-Алекс ме прегърна

Аз също увих ръцете си около врата му и си поех въздух.

-Искаш ли.. и ние да отидем?-гризнах си езика

Не знаех дали му се ходи. Можеше и да не му се ходи. Но все пак го попитах.

-Не знам..-въздъхна момчето

-Тогава да отидем...-погледнахме се 

-Не знам, Мика. Аз дори не я познавам лично. А само от разказите на близките ми и купищата снимки. Не познавам жената която ме е родила.-прегърнах го силно 

Не знам какво беше чувството. Но можех да предположа. 

-Сигурна съм, че много те е обичала.-целунах го по челото 

-Е, хайде да си облечем банските..-Алекс смени темата

-Алекс ако искаш може да си полежим и да си поговорим. Не е задължи..-момчето ме прекъсна като ме завъртя на леглото

А после реши да ме гъделичка. 

-Не.. ох..-смеех се -Ал..екс..-не спирах да се смея

---

-Хей..-момичетата дойдоха при мен

Момчетата бяха отишли да вземат нещо за хапване и сега бяхме останали само четирите. 

-Хей..-усмихнах се

-Какво става?-попита Камила

-След седмица е рождния ден на Алекс.-прехапах устни

-Да, нали не си забравила подаръка му?-погледнах Касиди

-Не..-поклатих глава -Тогава е и деня в който е починала майка му. 

-Божичко..-момичетата не знаеха тази информация

-Това е ужасно..

-Да, и ще отидем до Калифорния. Знам, че тогава е рождения му ден, и го попитах дали иска да отидем.-погледнах напред в залязващото слънце

-И той какво каза?-попита Ариана

-Каза, че не знае. Все пак не я познава. Не и лично. Познава я само от разказите на близките му и купищата снимки. Ще говоря тази нощ с него. Може и да се съгласи да отскочим за няколко часа до Калифорния.-повдигнах рамене

-Да, но няма да сте тук за рождения му ден.-каза Касиди

-Ще отпразнуваме на следващия ден.-отвърнах -Така или иначе сме тук за близо месец. Ари.. 

-М?-приятелката ми ме погледна

-Ти кога ще ни кажеш какво точно става между теб и Итън?-смених темата

-Ами.. то нищо не става. Мотаем се...-момичето ни гледаше малко напрегнато

-Мотаете се?-Камила повдигна вежди

-Ами да.. Виждаме се от време на време..-отговори Ари

-Аха, значи не сте заедно?-попитах