Седмица по-късно
С Алекс бяхме скарани от няколко дни и въобще не си говорихме. Причината беше, отново за университета и някои други неща. Всичко беше толкова объркано. Телефона ми звънна и ме изкара от мисли. Беше Кейтлин.
По телефона
-Ало..-казах щом вдигнах
-Хей, какво става?-попита
-Нищо.. седя си. До сега четох една книга. При теб?-попитах
-При мен всичко е едно и също. От университета на работа, после вкъщи с Дерек и така. Тези дни говорих с Алекс..-прекъснах я
-Радвам се, че мина на темата без много увъртания.-засмяхме се леко
-Да и аз. Та... говорехме. Виж, нормално е това, че сега се карате. Вие сте гаджета от няколко месеца, той иска да си е до теб почти по всяко време на деня. Но и на двама ви пришпорва както университета така и гимназията. Нормално е, да се отделчавате. Докато свикнете ще мине време. Ужасно много време. Ще трябва много да говорите, но не го пускай. За пръв път от години той е толкова щастлив. Сякаш си лъч светлина в тъмния тунел в който живееше.-въздъхнах
-И той ме прави ужасно щастлива. Просто всичко е объркано. И разговора преди седмица...-излезнах на терасата
-Какъв разговор?-явно Алекс не й е казал нищо
-Говорихме за университета и гимназията.. И той каза, че се чувства ужасно, защото не можем да бъдм постоянно заедно. И аз се чувствам по същия начин, но не мога да променя нищо. И когато го попитах дали ще се справим.. не получих никакъв отговор.-разказах накратко
-Ще поговоря с него, Мика. Сега и той е объркан. За пръв път е в сериозна връзка и малко или много, това влияе, както и разстоянието.-чух, че вратата на стаята ми се отваря
Обърнах се и видях, че Алекс е влязъл.
-Добре, ще те оставям за сега..-казах
-Добре, чао.-отвърна момичето
Затворих, а през това време гаджето ми дойде при мен.
-С кой говори?-попита
-С Кейтлин..-отгворих
-И какво си говорихте?-продължи да разпитва
-Нищо сериозно..-повдигнах рамене и погледнах настрани
Отново заваля сняг.
YOU ARE READING
Събрани от съдбата: Края преди началото
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...