!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...
В този момент вратата на кухнята се отвори от брат ми.
-За какво си говорите?-попита и уви ръцете си около талията на приятелката ми
-За нищо.-отговори Каси преди да съм успяла дори да си отворя устата
-М добре, аз излизам. Пиши ми като приключите.-Джейсън целуна приятелката ми по бузата и излезе от кухнята
-Кога успяхте да се съберете?-попитах
-Снощи.-отговори усмихнато Каси
-Ааааа толкова се радвам.-прегърнахме се
-И аз, а кога ще се оправяш?-попита приятелката ми
-Сега.-отговорих
Двете станахме от столовете и се качихме в стаята ми.
-Разказвай..-подканих я на Касиди и влезнах в дрешника
-Ами нали излезнахме...
---
За последен път се погледнах в огледалото. Бях облечена с тази рокля:
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Косата ми беше вързана на конска опашка и нямах никакъв грим освен слънцезащита по лицето ми.
-Тръгваме ли?-попита ме Каси
-Да.-отговорих
Взех си чантичката с нещата и излезнахме от стаята ми. Слезнахме и в този момент мама се прибра.
-Здравейте момичета.-усмихна се
-Здрасти, мамо. Ти не си ли на работа?-попитах я
-Бях, ама си забравих едни неща.-засмя се майка ми и тръгна по стълбите -Вие излизате ли?
-Да.-отговорих
-Добре, а между другото довечера сме на вечеря от осем. И приятно.-каза жената
-Добре и благодаря.-казах
С Касиди излезнахме и се качихме в колата ми. Потеглихме и след няколко минути бяхме в центъра на града. Оставих колата на платен паркинг и с Касиди тръгнахме по моловете.
