Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 58

На другата сутрин

Леглото беше студено. И аз бях сама. Чудесно.. Къде ли е? Обърнах се и видях на шкафчето до телефона ми, че има бележка. Взех я и я прочетох.

"С момчетата сме във фитнеса, ще се видим по-късно. Обичам те"

Оставих бележката и взех телефона си. Звъннах му и на третото повикване вдигна.

По телефона

-Добро утро..-чух гласа му

-Добро.. още ли си във фитнеса?-попитах

-Да. Не знам кога точно ще се прибера.-отговори

-Добре, аз така или иначе имам уговорка с момичетата . Така, че ще се видим по-късно по някое време.-казах

-Добре. Пиши ми като решиш да се прибираш.-отвърна момчето

-Добре..-затворих

Писах в групата ни с момичетата. Те също бяха вече будни. Разбрахме се да се чакаме пред мола и станах от леглото. 

Трийсет минути по-късно бях облечена ето така:

Бях си обула тези токове:

Косата ми беше пусната, а грима ми се състоеше от коректор, малко руж и спирала. Трябваше да си взема и яке. Но не това от снощи. Върнах се до дрешника и си взех това яке:

Облякох го и излезнах. Взех си чантата с нещата и излезнах от стаята, а после и от къщата. Качих се в колата ми и потеглих. Няколко минути по-късно с момичетата бяхме седнали в едно кафене. 

-Добре, мисля че няма смисъл повече да отбягваш темата..-погледнах Ариана -Какво се случва с теб и Алекс?

-Нищо.. Просто снощи говорхме за това, че не се виждаме често покрай университета и гимназията. Аз му казах, че ще успеем някак си. А Алекс е някак несигурен, понеже след това и аз ще отида в университет и ще сме още по--далеч един от друг..-въздъхнах

-Нормално е. Всички го изживяваме.-каза Камила

-Да, но ти вече си го изтърпяла веднъж.-погледнах я

-Да, не казвам че е лесно. Трудно е. Много, но не е невъзможно.-отвърна приятелката ми 

-Знам, момичета. Просто не знам какво точно се върти в главата му. Снощи след като се прибрахме говорихме малко, но нищо кой знае какво.-отпих от кафето си

-Добре, аз говорих с Джейсън. Те живеят заедно и учат в един колеж..-погледнах Каси -Поразпитах го тази сутрин. 

-И какво ти каза?-попитах

-Ами.. на Алекс му е било тъпо няколко пъти кoгато сте говорили по телефона. Нали вие се скарахте няколко пъти.. и той е искал да дойде тук, за да се видите и говорите. Но е нямало как заради изпитите и всичко останало. Мика той много те обича. Зарежи това с караниците.. Няма връзка без караници. Знаеш го.-отговори ми

-А нещо друго? Има ли още нещо?-погледнах часа

-Не, само това..-въздъхна Касиди

-А с теб и брат ми какво става?-зададох следващия си въпрос

-Не знам. Честно. Заедно сме и е толкова мил с мен.. След онзи разговор преди няколко месеца, всичко се промени. Щастлива съм с него. И започвам да виждам общото ни бъдеще.-усмихнах се

-Нали няма да ставам леля, скоро?-попитах и се засмяхме всички

-Амииии.. неее.-спогледахме се

-Кас..-запримигах

-Шегувам се.-засмя се приятелката ми 

Господи! Това момиче..

---

Преди малко му бях писала на Алекс, той не ми отговаряше. Затова звъннах на баща му. И той ми каза, че е у тях и спи. Щом се прибрах у нас, оставих покупките и отидох в дома на гаджето ми. Когато влязох не видях никой. Явно Алекс все още спи. Качих се на горния етаж и влезнах в стаята. От банята се чуваше звука от течащата вода. Оставих чантата си настрани и седнах на леглото. Две минути по-късно водата спря. Гаджето ми излезе от банята увит с кърпа около кръста. Щом ме видя спря на място.

-Не, отговаряше и реших да дойда..-обясних преди да е попитал 

-Само заради това ли дойде?-повдигна вежди

-Не.. и заради друго.-отговорих и се изправих -Трябва да поговорим.

-Добре, да говорим.-гледах го в очите

Прехапах устни.