Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 26

Три дни по-късно

Събудих се от алармата и станах от леглото. Погледнах момичетата които все още спяха. Отидох до сака и си извадих тези дрехи:

Преоблякох се и отидох в банята, за да се измия.
Днес отново трябваше да се върна до града, заради състезанието в училище. И щом там приключа щях да се върна тук при останалите.

След 5 минути излезнах от банята и се върнах до стаята. Взех си чантата, прибрах си в нея някои неща и си оправих косата. Излезнах и слезнах надолу. Обух си обувките и излезнах от хижата.

-На още едно ли състезание ще ходиш?-чух глас зад себе си и се стреснах

Обърнах се и видях, че Алекс седи на пейката.

-Добро утро.-усмихнах се -И да. Днес е състезанието по математика. Ти защо си буден толкова рано?

-Хайде ще дойда с теб. Така или иначе няма какво да правя.-момчето игнорира въпроса ми

Стана от пейката и след минута бяхме в колата. Потеглихме и пуснах радиото, като намалих музиката малко.

-Защо си станал толкова рано?-повторих въпроса си на който нямах отговор все още

-Не можах да спя.-повдигна рамене момчето докато гледаше пътя

-Нещо станало ли е?-зададох следващия изникнал въпрос в главата ми

-Не. Спокойно. Е, как се чувстваш. Напрегната ли си?-усмихнах се леко

-Малко, но ще ми мине.-отговорих

-Зак знае ли, че и днес имаш състезание?-погледнах го на Алекс

-Да..-върнах погледа си върху пътя

-И предпочете да спи вместо да дойде с теб за подкрепа?-спогледахме се за момент -Глупак.

-Не го обиждай.-извъртях очи -Просто не му се идваше, защото щеше да види бившата му и не му се занимаваше.

-Оправдания.-отново извъртях очи

-Добре, нека спрем с тази тема.-казах

---

4 часа по-късно

Бях готова с писмения тест и станах от стола. Взех си чантата и тръгнах към бюрото. Зад мен се чу подсвиркване, но не обърнах внимание.

-Яко дупе..-каза едно от момчетата

Как мразя да ми говорят такива неща. Толкова извратено... Оставих теста и излезнах от стаята, а после и от училището. Алекс се беше подпрял на колата и си гледаше телефона.

-Как мина?-попита щом отидох до него

-Добре.-повдигнах рамене

-Има ли нещо?-погледнах го

-Не.-отговорих

-Сигурна? Гледаш странно.-влезнахме в колата

-Няма значение. Карай.-казах и се облегнах

-Мика кажи ми.-Алекс ме гледаше настоятелно

-Просто карай. Главата ме боли.-въздъхнах

Алекс се обърна на другата страна и го видях да взима бутилка с вода. Даде ми я, а после от жабката извади лентичка с хапчета.

-От къде знаеш, че има тук хапчета?-попитах го

-Когато идвахме, на Камила я заболя също главата и Макс извади от тук хапче, за да и даде.-отговори

Кимнах и изпих едно хапче. А после оставих бутилката с вода на вратата.

---

-Хей.. как мина?-попита Зак щом ме видя

-Добре.-въздъхнах уморено

-Нещо станало ли е?-гушнах го

-Не, само съм малко изморена. Станах рано.-отговорих

В следващия момент Зак ме вдигна и увих ръцете си около врата му.

-Зак пусни ме.-казах му

-Първо ще те кача горе.-отвърна

-Не, искам тук да остана.-казах

-Слънце, заспиваш. Няма как да те оставя на те мъчиш. По-добре да те кача, да поспиш малко и после да се видим всички.-извъртях очи

5 минути по-късно бяхме горе. Алекс ме остави на леглото и ме целуна. Целувката обаче започна да се задълбочава. Знаех на къде отиват нещата. Сложих ръцете си на гърдите му и спряхме.

-Какво има?-попита

-Може ли да повикаш момичетата? Трябва да говорим нещо, но снощи не успяхме.-казах

Зак кимна и стана. А после и излезе от стаята.