-Тук майка ми е разбрала, че е бременна с мен.-не разбрах кога Алекс е дошъл
Оставих рамката и се обърнах към него.
-Ако искаш може да не слизаме.. А може пък и направо да излезем..-гризнах си езика
В момента не знае кое е правилно и кое не. Можеше да иска да излезеш, можеше да иска да слезем долу при баба му и дядо му.. А можеше и да иска да си останем тук в стаята..
-Не, хайде ще слезем. Баба е сложила да хапнем.-отговори момчето
Кимнах и си взех телефона. Слезнахме долу и в този момент Али се появи.
-Хайде деца, сложих ви да хапнете. Измийте си ръцете и седнете. Ние с Камерън ще сме в градината.-каза жената
Кимнахме и влезнахме в кухнята. Измихме си ръцете и седнахме на масата. Пиле с ориз.
-Алекс.. как се казват чичо ти и леля ти?-попитах
-Чичо ми се казва Матиас, жена му се казва Кристин Леля ми се казва Елизабет. Имам доста лели като цяло. И чичовци.. Не е нужно да им запомниш имената.-засмя се леко момчето
-Ти все пак ми ги кажи.-засмях се и аз
-Ами Сара, Изабел, Мелиса, Аманда, Кристъл... а някои от чичовците ми се казват Раян, Раян, Джейсън.. Но Матиас и Изабел са били брат и сестра на майка ми..-преглътнах
-А коя е Кейтлин?-бях леко объркана
-На Мелиса и Раян дъщеря. Мелиса е била една от най-добрите приятелки на майка ми.-говореше Алекс
Имах чувството, че не му е приятна темата и хванах едната му ръка.
-Виж.. ако не ти е приятно да говориш за нея няма проблем. Можеш просто да кажеш, че е твоя стара приятелка.-казах
-Не, няма проблем. С никой до сега не съм говорил за майка ми.-преглътна момчето -Имах възможност, но просто я отбягвах.
-Всички.. ли ще дойдат утре?-попитах го
-Да, но няма да е за дълго време. Най-много три четири часа.-отговори ми
-Добре..-кимнах
---
-Я, кой най-сетне се прибра у дома.-чух женски глас
Обърнах се и видях това момиче:
Алекс също се обърна.-Кейт!-прегърнаха се
-От кога ти казвам да се прибереш, а ти все го отлагаш. Не може само за поводи да си идваш.-каза момичето и се отделиха
Щом ме видя се стъписа.
-Ам, това е Микаела. Приятелката ми.-представи ме Алекс
-Здравей.-усмихнах се
-Здравей, аз съм Кейтлин. Радвам се, че най-после се запознаваме.-стиснахме си ръцете
-Ами.. и..-една друа жена се появи на двора
-Алекс с теб сериозно ще се караме.-каза му на момчето до нас и той отиде до нея
-И аз се радвам да те видя лельо Мелиса.-прегънаха се
Значи това е Мелиса. Щом се отдръпнаха един от друг жената ме погледна.
-Здравей, аз съм Мелиса..-усмихна се жената и ми подаде ръка
-Здравейте, аз съм Микаела.-усмихнах се и си стиснахме ръцете
-Хей, ам искате ли да излезем тази вечер?-попита изведнъж Кейт като поледна мен и Алекс
-Кои ще сме?-отговори и на въпроса с въпрос Алекс
-Обичайните десет човека.-отговори му момичето
-Ами добре..
-Но сега искам да поговорим.-Кейтлин стана сериозна
Гаджето ми кимна и влезнаха в къщата, а Мелиса седна до мен.
-Как се запознахте с Алекс?-попита изведнъж
-Оу, ами.. брат ми го беше поканил у нас да играят видеоигри. И така се запознахме..-отговорих
-А от колко време сте заедно?
Защо трябваше това да пита?
-От..-баба му на Алекс се появи
-А, Мелиса сега ли дойде?-попита
-Да.-отговори й жената до мен
-Аз ще отида до тоалетната..-казах и станах
Влезнах навътре и отидох до тоалетната. Щом излезнах чух гласовете на Кейтлин и Алекс.
-Сериозно ли я доведе?-попита го
-Да, защо не?-попита я момчето
-До сега не си водил никоя тук. По каквато и да е причина.-отговори Кейт
-Ако ти кажа, че съм влюбен в нея, ще повярваш ли?-усмихнах се леко
-Друго логично обяснение няма. Но.. видял ли си, че прилича на майка ти?-добре това ме шокира
Не приличам на нея.
-Не прилича на нея.-заяви Алекс
-Имат малка прилика..-телефона започна да вибрира в ръката ми и се качих горе
Влезнах в спалнята и видях, че е Касиди.
По телефона
-Ало.-казах щом вдигнах
-Хей, как е там?-попита приятелката ми
-Ами добре е, всички са мили..-отговорих
В този момент Алекс отвори вратата. Погледнах го и се усмихнах.
-Кас, после ще ти пиша. Сега те оставям.-казах
-Добре, чао за сега.-затворихме се
YOU ARE READING
Събрани от съдбата: Края преди началото
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...