Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 43

-Няма момичета.-казаха и трите в един глас

-Ние сме само приятели. Алекс няма чувства към мен, нито аз към него.-казах

-Ако нямаше чувства, нямаше да има и целувка.-отвърна Камила

-Пих.-казах

-Оправдание. Колкото и алкохол да пиеш, никога никой не целуваш.-отвърна Каси

-Пък и на пияна глава се казват и правят тези неща които и да искаме на трезвена глава не можем да ги направи.-погледнах Ари и присвих очи 

-Всичко е въпрос на желание.-продължи да говори Касиди -Имала си желание, направила си го. 

-Офффффф..-легнах и аз по гръб на килима

---

С момичетата слезнахме и в този момент се звънна на звънеца. 

-Още някой ли чакате?-попита брат  ми

-Аха..-отговорих бе да го поглеждам

Отидох до вратата и отворих на доставчика. 

-Здрасти.-усмихна ми се

-Здрасти. Колко ти дължа?-попитах

-Тридесет и шест долара.-отговори 

-Добре..-отговорих протмонето ми

Издавих парите и оставих протмонето настрани. 

-Заповядай.-казах и му дадох парите

-Благодаря.-отвърна и ги прибра

Взех петте кутии с пици и му се усмихнах.

-Лека вечер.-казах

-Лека и на теб.-намигна ми и затворих вратата

Извъртях очи и погледнах момичетата.

-Кой беше?-попита брат ми и ме погледна -Кога успяхте да поръчате пица?

-Преди малко. Поръчахме и за вас.-отговорих 

-Супер. Много ви обичам.-каза Джейсън и се целунаха с Касиди

-Имам предложение...-всички погледнахме Брет -Да си пуснем някой филм докато изядем пиците и след това отново ще си бъдете горе само четирите.

Погледнах момичетата.

-Аз съм съгласна.-повдигна рамене Ариана

-Брой и мен.-каза Камила

-Ами хайде.-въздъхнах

Алекс дойде до мен и взе кутиите.

-Нямаше нужда.-казах

Той само ми хвърли поглед, но не каза нищо. Остави кутиите на масата и ги отворихме.

---

-Стига деее. Неее..-изписках през смях докато Алекс ме гонеше из къщата

-Внимавайте да не паднете.-извика през смях Касиди, която лежеше в прегръдките на брат ми

-Нали не мислиш, че можеш да ми избягаш?-попита ме момчето зад мен

Излезнах в задния двор. Дано така да упея да му избягам. Докато се усетя Алекс ме беше хванал и скочил с мен в басейна. 

-Това не беше яко...-казах щом изплувах на повърхноста

Изплисках го, а той се засмя. 

-Не е смешно...-преодължавах да го плискам, но се смеехме въпреки това

Изведнъж Алекс ме дръпна към себе си и сега бяхме ужасно близо един до друг. Усетих как корема ми се свива от притеснение. Или от друго? Не знам, но беше странно. Гледахме се в очите известно време. След това погледа ми падна върху устните му, той също гледаше устните ми. 

-Хей, какво...-чух гласа на Майк 

Опитах се да се отдръпна, но Алекс ме беше хванал добре.

-Ам.. знаете ли.. Аз..-погледна навътре в къщата, а след това отново ни погледна -Сетих се, че Камила искаше да се снимаме.. Щее се видим по-късно.

Влезе и погледах момчето срещу мен.

-Излъгах те..-поех си въздух 

-За какво?-Алекс ме гледаше объркано

-За вчера вечерта.. Спомням си всичко.-казах -Но не мисля, че има смисъл да го говорим. Бяхме пили и то просто се случи...

-Да..-отвърна момчето -Съгласен съм с теб..

Съгласен е с мен? Ама той не беше пил.. Оф.. Отдръпнах се и излезнах от басейна. След което влезнах навътре. Качих се в стаята ми, а после дойдоха и момичетата. 

-Какво по дяволите беше това?-попита Касиди и влезнах в дрешника

-За какво по точно питаш?-отговорих й на въпроса с въпрос и се преоблякох с пижамата ми 

-За разговора ви.-отговори ми тя

-Бяхме пили и то просто се случи?-Камила гледаше странно 

-Момичета не знаех какво да кажа. Пък и вижте, че и той се съгласи с мен.-подсуших косата си с кърпа

-Мика..-погледнах я на Ари 

-Какво?-попитах

-Защо просто не си признаеш, че има нещо между вас?-въздъхнах

-Дори и да има. Не е нищо повече от флирт..-отговорих

-Мхм, добре. Пак ще си говорим след седмица.-каза Камила

И така продължихме да си говорим цяла нощ.