!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...
-Взех си, ама ще ти я покажа утре.-отговорих -А сега се качвам да се оправя.
-Добре, хайде ходи. Баща ти сега трябва да си дойде, ще се оправим и тръгваме.-каза мама -А между другото помниш ли какъв е повода да се съберем на вечеря всички или не?
Ъъъ? Повод? Рожден ден? Май бащата на Камила имаше днес рожден ден? Или някой друг?
-Дааа. Как мога да забравя..
-За рождения ден на Том..-мама повдигна вежди
-Да, няма как да забравя за рождения ден на чичо Том. А сега се качвам.., за да се оправя.
Майка ми кимна и се качих в стаята ми. Оставих чантите настрани и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и реших да си облека тази рокля:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Взех я със закачалката и я осатавих на леглото. След което седнах пред тоалетката и включих пресата, за да си изравя косата, която междувременно пуснах от ластика. А после започнах да се гримирам.
Дали да си сложа обеци? Гривна да нося ли? Погледа ми попадна върху часовника на Алекс. Трябва да му го дам после. Телефона ми звънна. Беше Ариана.
По телефона
-Ало?-казах и включих на високоговорител
-Мика искаш ли да излезем?-попита
-Ари на вечеря сме тази вечер. Забрави ли?-попитах
-А, да.-каза момичето и се засмяхме -Добре, ти какво ще облечеш?
-Рокля.-отоворих -Ти?
-Все още не знам.-отговори приятелката ми -Добре, ще ти затварям тогава и ще се видим после.
