-Готова ли си?-попита ме Камила щом отидох до нея и Касиди
-Да.-отговорих
В този момент се появи и Ариана. Изглеждаше раздразнена.
-Какво ти е?-попитах
-Нищо.-отговори троснато
-Добре, хайде да отидем до съблекалнята, да си вземем нещата и да тръгваме.-казах
-Какво става?-Джейсън дойде до нас
-Нищо, Касиди се оплаква, че не знае как да ги прави правилно упражненията и иска помощ.-отговорих
-А?-Касиди ме погледна
-Добре, защо не и помогнете?-попита ме брат ми
-Не сме инструктори. Но ти...-усмихнах се леко -Ти беше инструктор. Защо не бъдеш на Каси докато се научи?
-Може..-Джейсън погледна момичето до мен което щеше да потъне в земята от срам
-Ами..добре..-каза едвам Касиди
-Ще се разберем допълнително. Сега отивам да тренирам.-каза брат ми
Кимнах и се обърнах към приятелката ми.
-Как можа да го направиш?-попита ме
-О, я стига. Знам, че ти харесва идеята брат ми да ти е инструктор.-казах
-Е, да..-засмя се леко Касиди
-Въпреки това все още ми е бляк самия факт, че си падаш по него..-влезнахме в съблекалнята
---
След фитнеса с момичета се бяхме оправили и дойдохме на плажа. А Ариана въобще не ми говореше и ме гледаше на криво от както си тръгнахме от фитнеса.
-Добре какво ти има?-обърнах се към Ариана
-Нищо ми няма.-отговори и стана от шезлонга -Влизам във водата.
-И аз ивам.-каза Камила и също стана от нейния шезлонг
Двете отидоха във водата, а аз се обърнах към Касиди.
-Знаеш ли какво й е?-попитах
-Не. Може би е заради Алекс.-отговори
-Заради Алекс?-повдигнах вжди
-Ами.. във фитнеса дойде и ти помогна за щангата без да го молиш за помощ. Преди това на пътечката разговаряхте..-обясни Каси
-Тоест тя го е изревнувала от мен?-бях в лек шок
-Да..-кимна момичето до мен
Въздъхнах.
-Здравейте момичета.-чух гласа на Зак
-Хей..-усмихнах се
-Какво става?-попита
-Ами нищо.. решихме да дойдем малко на плаж. Вие какво правите?-погледнах и другите две момчета зад него
-И ние като вас. Довечера ще дойда да те взема в осем.-последното го прошепна в ухото ми
-Добре.-кимнах с лека усмивка
-Е, ние тръгваме.-каза Зак
-Чао.
-Чао.
-Какво ти каза?-попита ме Касиди щом останахме двете
-Че довечера ще дойде да ме вземе в осем.-отговорих
-Ще излизате ли?-отпих от фрапето си
-Да. Тази сутрин ми беше писал, да излезем довечера.-обясних -И се съгласих.
-За какво си говорите?-повиха се Камила и Ариана
-За срещата на Мика.-отговори Касиди
-Имаш среща? Със Зак ли ще излизаш?-попита Ками
-Да.-отговорих щастливо
-Аааа много се радвам. В колко ще излизате?-зададе следващия си въпрос приятелката ми
-В осем.-отговорих -Аз влизам във водата.
-Чакай и аз идвам.-каза Касиди и станахме от шезлонгите
Обърнах се на дясно и видях на три метра от нас Зак и приятелите му да седят и си говорят. Зак ме видя и си обърнах погледа напред.
-Влизаме ли?-попитах
-Да.-отговори момичето до мен
---
-Оффф ама аз дори не знам къде ще ходим.-въздъхнах докато с момичетата седяхме в дрешника ми
-Защо не го попиташ?-Ари ме погледна
-Защото... защото... оффф... Да най-добре ще е да го попитам.-казах и си взех телефона
Писах му на Зак и след минута имаше отговор.
-Каза да си облека нещо удобно.-погледнах момичетата -Значи нещо удобно и красиво.
-И това е нещо.-повдигна рамене Камила
След 20 минути стигнахме до единодушно решение. Да се облека ето така:
Преоблякох се и излезнах.
-Косата как мислиш да си я направиш?-попита ме Касиди
-Ами.. на две плитки?-повдигнах рамене
YOU ARE READING
Събрани от съдбата: Края преди началото
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...