Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 28

На другия ден

Събудих се и погледнах момичетата. Никоя не даваше признак, че се е събудила. Станах от леглото и отидох до сака ми. След което си извадих тези дрехи:

Преоблякох се набързо и отидох в банята. Измих си лицето и зъбите, а после слезнах надолу. Отидох в кухнята и видях Алекс да пие кафе.

-Хей, защо си станал толкова рано?-попитах го

-Ами ти?-отговори на въпроса ми с въпрос

-Имам навик когато идваме тук, винаги да ставам рано.-повдигнах рамене -Ще ми помогнеш ли със закуската?

-Да. Разбира се.-отговори веднага -А какво си намислила?

-Пържени филии.-отговорих

-Това пък как ще стане?-момчето ме гледаше странно

-Ами сега ще видиш.-казах

---

30 минути по-късно

-От къде знаеш как да ги приготвяш?-Алекс ме гледаше с леко възхищение -До сега не съм ял нещо по-вкусно.

-Преди две години бяхме на почивка в България, при една приятелка на майка ми. Бяхме цялата лятна ваканция там. Беше щуро лято. Когато мама ми каза, че ще ходим в България бях леко скиптично настроена. Но щом отидохме, приятелката й, леля Ванеса ни посрещна вечерта с такива вкусни ястия, че дори и да се наядеш, пак ще искаш да ядеш.-засмяхме се -И след това помолих Ванеса да ме научи на това онова, и от нея знам как стават тези филиики.

-Никога не съм бил в България.-каза момчето

-Хей, какво ще кажете сега лятото да отидем?-чух гласа на Джейсън и подскочих, защото не го очаквах

-Ох, Джейсън! Изкара ми акъла.-казах и оставих последната филия в чинията при другите

-А, вие знаете ли български?-попита Алекс изведнъж

-За три месеца горе долу научихме някои думи.-засмях се -Като цяло, българите имат богат речник с милиони думи и изрази.

-На пържени филийки ли ми мирише?-чу се гласа на Касиди

-Е, то няма на какво друго да ти мирише.-отвърна брат ми

-А, айрян има ли?-попита приятелката ми щом слезе при нас

-Това пък какво е?-Алекс гледаше объркано

-Българска напитка, която се пие с пържени филиики, мекици, баница..-обясних

-Е, има ли?-Касиди ме гледаше в очакване

-Не.-отговорих

---

През цялото време в което закусвахме и си говорихме, Зак си изграеше на някаква игра на телефона и въобще не ни отразяваше.

-Може ли да дойдеш с мен до горе. Трябва да потърся нещо от килера?-поледнах го

-Аз ще дойда.-каза Касиди

-Не, искам Зак.-отвърнах и тя кимна -Зак?

-Хубаво.-остави си телефона и станахме от масата

Отидохме на горния етаж и спях на място.

-Какво искаш да потърсиш?-попита момчето

-Какво ти е? Държиш се странно.-бях объркана

-Нищо ми няма.-отговори

-Да, затова си седиш на телефона тези дни, почти не ми говориш и..-прекъсна ме

-Не мога да те гледам толкова близка с Алекс.-каза и си поех въздух

-Зак май не помниш, че съм с теб във връзка, а че Алекс ми е като по-голям брат.-казах

-Все едно. Ще взимаш ли нещо или не?-извъртях очи

-Не ми говори докато не ти мине тая ревност.-слезнах надолу и седнах до Алекс

-Какво стана?-попита

-Нищо.-отговорих и продължих да ям

---

Джейсън се появи и беше леко ядосан.

-Хей, какво има?-попита го Касиди

-Нищо.-отговори и влезе в хижата

Какво му стана изведнъж? Зак, Алекс и Макс се появиха.

-Какво му е?-попитах ги

Зак направо влезе в хижата.

-Скараха се.-каза Алекс и седнаха с другото момче при нас

-За?-бях объркана

-Заради теб. Зак не беше на мнение, че е трябвало да останеш с нас, след като ти се е спало. А пък Джейсън е на мнение, че имаш глава на раменете и можеш сама да решаваш дали да спиш или не.-обясни момчето