3 часа по-късно
-Няма ли да влизаш?-попитах го на Зак
-Не. Ще отида да се видя с момчетата от отбора.-отговори
-Добре. Значи ще се видим довечера?-повдигнах вежди
-Мхм.-кимна и тръгна на някъде
Какво за бога? Нито целувка нито прегръдка? Какво му стана изведнъж?
-Хей къде е Зак?-попита ме Касиди
-Отиде да се види с някакви негови приятели.-отговорих
Касиди беше още повече объркана.
-Както и да е. Ние ще се качим горе.-казах на момчетата
Те кимнаха и с момичетата се качихме нагоре в стаята.
-Мика сигурна ли си, че Зак ти е казал, че ще се види с момчетата от отбора?-попита ме Каси
-Да, Кас. Защо?-започнах леко да се напрягам
Дано само не ми каже, че момчетата нямат среща... Чакай..
-Ами не мислиш ли, че ако имаха среща с момчетата, и Алекс и брат ти щяха да отидат с него?-седнах на диванчето
-Може би те просто на момента са се разбрали. Пък и брат ми с Алекс не мисля, че щяха да излязат ако могат да играят на телевизора.-повдигнах рамене
-И все пак. Момчетата не писаха в групата която имат...-каза Ками
-Да, но..-Ариана ме прекъсна
-Стига си го оправдавала, момиче. Факта, че те е излъгал, си е факт.-въздъхнах
-Стига. Просто Мика ще го попита довечера и готово.-каза Каси
-Има поне още 5 часа. Защо не гледаме някой филм? Или да си направим снимки?-предложих
-Хайде да си направим снимки.-каза Ками
Станахме и отидохме в дрешника, за да се преоблечем с нещо друго и да си направим снимки.
---
Няколко часа по-късно
Погледнах се в огледалото за последен път. Това беше прическата ми:
YOU ARE READING
Събрани от съдбата: Края преди началото
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...