Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 48

3 часа по-късно

С Каси влезнахме в колата и потеглихме.

-После ще дойдеш ли у нас или?-попитах

-Не, става ли ти после да дойдеш?-попита

-Добре.-кимнах

След няколко минути бях у нас. Влезнах и заварих сам брат ми на дивана. Гледаше телевизия и щом ме видя, изколючи телевизора.

-Къде е Каси?-попита

-У тях.-отговорих -Става ли да ми помогнеш с чантите?

Джейсън стана и дойде до мен. Взе чантите и се качихме в стаята ми.

-Какво става между вас двамата?-попитах го директно на момчето пред мен

-Между кои нас?-направи се на ударен

-Между теб и Каси? Държите се като двойка, но не сте заедно?-седнахме на килима -Би ли ми обяснил какво толкова те задържа да не предприемеш първата стъпка?

-Не знам, Мика. Не съм сигурен, че тя има чувства към мен..

-Идва ми да ти ударя един шамар.-премигах на парцали

Не бил сигурен.

-Ако нямаше чувства, нямаше да остава при теб. Нямаше въобще да се занимава с теб.-казах -Имам чувството, че е друго.

-Има и друго. Бих и предложил, но не искам да е нещо изтъркано.-каза и се усмихнах

-Заведи я на разходка... Вземи вино, ягоди, шоколад, може и нещо друго ти ще решиш. И просто й предложи. Всяко едно момиче би се разтопило. И не бъди задник.-погледнах го сериозно

-В какъв смисъл?-попита объркано

-Ами един път си тук, един път не. Защото я объркваш и тя не знае какво да си мисли.-отговорих

---

-Кас!-влезнах в къщата на най-добрата ми приятелка

-Тук съм.-чух я от кухнята 

-Говорих с брат ми.-казах й 

-Моля? Какво стана?-попита и седнахме на дивана в хола

-Има чувства към теб, просто не знае как да ги покаже.-отговорих

-А нещо друго говорихте ли?-приятелката ми, ми зададе друг въпрос

-Не.-станах от дивана -Какво имате за пиене?

-Вино.-отговори и повдигнах вежди

-Още от сега ли ти се е допило вино? Нека да изчакаме вечерта.-засмях се 

-Ти ако искаш чакай, аз имам нужда от една чаша вино.-отвърна Каси и стана 

Отидохме в кухнята и въздъхнах. Касиди извади бутилката бяло вино.

-Хайде де, само по една чаша. В момента ми е толкова объркано..-момичето срещу мен ме погледна с мили очички

-Кас, дай ми бутилката.-протегнах ръката си 

Тя ми я даде и въздъхнах.

-Ще пием утре на Малдвите.-заявих -Обещавам ти. А сега ще правим нещо друго.

---

С Каси седяхме и играехме на карти, когато чух отваряне и затваряне на врата.

-Вашите трябва ли да си дойдат скоро?-попитах я 

-Не.-отговори 

Телефона ми светна и изписа името на Алекс. Влезнах в чата ни и прочетох съобщението. 

"До две минути сме при вас."

Затворих чата, изключих телефона и въдъхнах. 

-Какво стана?-попита приятелката ми

-Нищо.. просто се сдърпахме с Алекс.-отговорих 

-За какво по дяволите? Заедно сте от два дни.-беше объркана

-Просто се сдърпахме. Няма значение. Нека да играем..-казах 

В този момент на вратата се звънна. Боже благодаря ти. Не мога да я гледам на Каси и да я лъжа, че съм се сдърпала с момчето което харесвам. Защо я лъжа ли? Защото брат ми, идиота, искаше да говори с нея, но са се сдърпали и Касиди не искала да говори с него. И сега той идва с Алекс под претекст, че гаджето ми иска да говори с мен и ще ги оставим насаме. 

-Да отворя ли?-попита ме момичето срещу мен

-Не знам..-направих се на тъжна

Станах от земята и седнах на дивана. Касиди отвори вратата и си поех въздух. 

-Хей..-дойде до мен Алекс

Погледнах го и седна до мен. Погали бузата ми и това изпрати тръпки по гърба ми. 

-Хей..

-Ам.. ние ще сме в другата стая.-каза Касиди

-Искаш ли да се разходим?-попита ме Алекс

Кимнах и въздъхнах. Идваше ми да се разсмея. Поех си въздух и погледнах приятелката ми.

-Ще поговорим на въздух.-казах

Тя кимна и с Алекс излезнахме навън.