Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 29

Ох боже...

-Ще отида на говоря със Зак.-казах и станах

-Не е добра идея.-каза Макс и го погледнах

-Не ме интересува.-отвърнах

Влезнах и се качих нагоре. Влезнах в стаята и видях само Джейсън.

-Виждал ли си Зак?-попитах го

-Не.-отговори троснато

Извъртях очи и затворих вратата. Отворих вратата на стаята ни с момичетата и видях Зак на терасата. Влезнах и отидох при него.

-Хей..-погледна ме -Виж, знам, че те е грижа за мен. Но Джейсън е прав. Имам си глава на раменете и сама мога да решавам.. Особено такива неща.

-Знам, че можеш.-каза и се загледа напред

-Мина ли ти ревнивата фаза?-попитах след кратко мълчание

-Не. Не мисля, че ще ми мине..-повдигна рамене

-Зак..-започнах, обаче бях прекъсната

-Няма значение.-излезе и въздъхнах

Влезнах в стаята и легнах на леглото.

---

Няколко часа по-късно

Отворих очи и видях, че навън е започнало да се мръква. Вратата към терасата беше отворена и усетих как изведнъж ми става хладно. Станах и я затворих, сллед което си взех един суитчер си и си смених късите панталони с черен клин. Взех си телефона и слезнах надолу от където се чуваха гласовете на останалите.

-Охоо, някой се наспа.-усмихнах се леко на думите на Макс

-Да. Наспах се.-отговорих и седнах на пейката до Алекс и Касиди -Вие какво правите?

-Говорихме си до сега, слушахме музика, лигавихме се.., а и леля Теса звъня.-обясни Камила

-Така ли?-погледнах странно

-Да. Първо ти е звъняла на теб, но ти спеше и не си чула. И след това звънна на мен.-обясни Касиди

-Добре.-кимнах -Какво ще има за вечеря?

- Пържени картофи и кюфтега.-отговори Джейсън

Кимнах и въздъхнах уморено.

-Някой иска ли да се разходим?-зададох следващия си въпрос

-Хайде.-каза Касиди

Станахме и погледнах останалите.

-Някой друг ще идва ли с нас?-повдигнах вежди

-Не.-отговориха всички

Кимнах и с Касиди тръгнахме към водопада.

-Какво стана със Зак?-попита приятелката ми

-Нищо.. ревнува ме дори и от Алекс.-въздъхнах

-Не се учудвам.-наклонихме се, за да минем под един голям клон

-И все пак. Той трябва да разбере, че имам и приятели момчета. Не може да ме ревнува от всичко мърдащо се.-казах

-Така е. Защо просто не се опиташ да говориш с него довечера?-попита изведнъж Касиди

-Опитах и по раното да говоря с него. Но, той слезе при вас.. И две минути разговор нямахме..-минахме покрай едни храсти

---

2 часа и 30 минути по-късно

Мамка му. Това заболя. Паднах от един камък и единия крак го ударих много лошо.

-Това заболя..-поех си въздух

-Стой. Ще викна някой.-дойде Касиди до мен

-Няма нужда. Мога да вървя. Най много да съм се натъртила.-изправих се

-Сигурна ли си? Може да повикам..-прекъснах я

-Мога.-казах -Хайде да се връщаме.

-Хайде.-кимна приятелката ми

Тръгнахме напред като се държах за десния ми крак. Няколко минути по-късно бяхме при останалите.

-Защо куцаш?-попита ме брат ми

-И защо се държиш за крака?-погледнах Камила

-Ударих се.-въздъхнах и Зак дойде до мен

-Падна от големия камък.-каза Касиди

Зак ме вдигна и отидохме на пейката. Като първо той седна и стана така, че аз бях седнала на крака му.

-Мина ли ти сърдитото настроение?-попитах го

-Не съм ти се сърдел.-отговори -Искаш ли да те кача горе?

-Не.-отговорих

-Добре.-кимна и постави малка целувка на устните ми

-Май пак не внимаваше.-каза Ариана и я погледнах

-Мхм, как позна..-засмяхме се

---

Влезнах в стаята и си свалих клина. Добре, не беше толкова зле. Поне не все още. Имах голямо синьо лилаво петно на бедрото.. Вратата се отвори и побързах да си вдигна клина.

-Хей..-усмихнах се леко на Зак

-Хей..-дойде до мен -Защо ми избяга?

-Не съм ти избягала.-сложих ръцете си на врата му -Само се качих да си проверя телефона, случайно да не е звъняла мама.

-Добре..-кимна момчето -Хайде да слизаме.