Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 12

Глт на Алекс

С Джейсън седяхме у тях и играехме на плейстейшъна докато си говорихме.

-Ти май не виждаш как се държи Ариана?-погледнах го на момчето до мен

-Как да се държи? Най-нормално?-повдигнах рамене 

-Момчета на вас не ви ли писна да играете видеоигри?-появи се Теса

Да казвах и на име, понеже ми беше забранила да и казвам официално.

-Не.-отговорихме с Джейсън

-Добре. Алекс между другото, става ли като се прибереш да кажеш на вашите че ги каня утре вечер на вечеря. Все пак е хубаво да се познаваме родителите. А и съм сигурна, че така се притесняват като не знаят в кой отиваш.-погледах я на Теса

-Добре, ще говоря с баща ми.-казах

-А майка ти.. тя извън града ли е?-попита и преглътнах

-Ам..-започна Джейсън -Тя е починала..

-Оу.. Алекс, съжалявам много не знаех.-усмихнах се леко 

-Няма проблем.

-Добре..-Теса въздъхна шумно -Кажи му на баща ти за утре вечер и заповядайте в осем.

-Добре.-кимнах

---

Глт на Микаела

-Ще се видим утре.-казах на Зак и отворих вратата

-А целувка?-засмях се леко

Обърнах се и той затвори очи. А аз го целунах по бузата. 

-Лека нощ.-пожелах му 

-Лека нощ.-целуна ме по бузата 

Слезнах от колата и влезнах у нас. А на дивана заварих момчетата. 

-Още ли играете?-попитах

-Още ли се мотаете със Зак?-Джейсън отговори на въпроса ми с въпрос

-Не. Вече официално сме заедно..-подскочих от радост и го прегърнах

-Оффф.. Не ме прегръщай.-измрънка недоволно брат ми 

-Ще те прегръщам.-казах и продължих да го прегръщам и целувай

-Гушкай Алекс. Не мен.-промърмори момчето в прегръдките ми 

-Добре. Алекс нали нямаш проблем?-попитах го

-Нямам.-усмихна се леко

-Йеййй!-казах и го прегърнах 

Той също ме прегърна. След минута се отдръпнах.