Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 32

Преглътнах.

-Става ли да се разходим?-попитах

Алекс ме погледна, после Зак и въздъхна.

-Ще е по-добре да влезем вътре.-каза

-Моля те..-прехапах устни

-Добре.-кимна

-Няма да кажеш на Джейсън нали?-попитах го щом тръгнахме 

-Добре ли си?-момчето до мен игнорира въпроса ми

-Алекс, моля те не казвай на брат ми.-погледнах го

-Мика, с брат ти сме най-добри приятели.-той също ме погледна за момент и после отново върна погледа си върху пътя -А на теб ти е брат. Рано или късно ще разбере. По-добре да му кажеш, отколкото да го разбере от някой друг.

-Ще му кажа..-въздъхнах

-Обещаваш ли?-попита

-Да.-отговорих

-Добре.-кимна Алекс

-Утре един приятел прави парти. Искаш ли да отидем?-попитах

-Не мисля, че е добра идея. Но добре.-съгласи се

В този момент му звънна телефона. Извади го и ме погледна. 

-Джейсън е.-каза и вдигна като включи на високоговорител

-Братле къде тръгна?-попита го веднага брат ми

-С Микаела се разхождаме по плажа.-отговори -Защо? Някакъв проблем ли има?

-Не. Просто изчезнахте изведнъж. И между другото нашите тръгнаха към хотела. Сияна и Брая си тръгнаха заедно с баща ти. И сега сме само аз, Макс, Ками, Касиди и Ариана.-отговори

-Ние ще се връщаме ли?-попита ме Алекс

-Добре.-повдигнах ръце

-Добре сега и ние идваме.-каза момчето на Джейсън

-Добре, братле.-отвърна брат ми и затвори 

Тръгнахме в обратна посока и въздъхнах.

---

-Какво ти е?-попита Касиди

-Нищо.-отговорих и се загледах в телефона ми 

-Искаш ли да те прибера?-попита ме Алекс тихо

-Да.-кимнах

Той също кимна и станахме.

-Къде тръгнахте?-попита Ариана

-Ще прибера Микаела.-отговори момчето до мен

-Нещо станало ли е?-попита Джейсън

-Просто съм изморена. Ще се видим утре.-казах и излезнахме от ресторанта

С Алекс се качихме в колата и потеглихме. 

-Нали знаеш, че после Джейсън ще ме попита защо сме тръгнали толкова рано?-погледнах го

-Знам, но му кажи, че съм ти казала, че съм изморена.-отвърнах

След 20 минути бяхме пред нас.

-Благодаря ти, че ме докара.-казах и го прегърнах 

-Няма за какво.-отвърна и се отдръпнах

-Искаш ли да влезеш?-попитах го

-Не, стана късно. Някой друг път.-каза

Кимнах и излезнах от колата.

-Лека нощ.

-Лека нощ. И не прави глупости.-намигна ми момчето 

Усмихнах се леко и кимнах. Влезнах у нас и се качих директно в стаята ми. Затворих вратата и седнах на земята. Боже какво направих? Май не трябваше да тръгвам със Зак. Долу се чу тропане. Това беше доста бързо прибиране. Джейсън си дойде. В този момент и в чата ми с момичетата Касиди звънна. Оставих телефона на масичката и вратата ми се отвори.

-Защо си на земята?-попита ме Джейсън

-Защото е удобно.-отговорих -Как мина срещата?

-Добре.-отговори -Ти добре ли си?

-Да..-кимнах

-А със Зак как са нещата?-зададе следващия си въпрос

-Вече не сме заедно.-казах -Не ми се говори за това..

-Добре.-кимна брат ми, а после излезе от стаята

Въздъхнах и станах от земята. Влезнах в дрешника и се преоблякох с пижамата ми. Излезнах и седнах пред тоалетката. Изтрих си грима и си вързах косата на кок. Взех си телефона и седнах в леглото.

Минаха около 20 минути и на вратата ми се почука. Отворих вратата и видях момичетата, а зад тях и брат ми. С момичетата се прегърнахме, а после прегърнах и Джейсън.

-Благодаря ти.-казах му

-Не свиквай да съм толкова добър.-засмяхме се

А после затворих вратат и с момичетата седнахме на леглото. Сега трябваше да разказвам.

---

-Не мога да повярвам, че го е казал.-каза Касиди

-И аз..-въздъхнах

-Казах ти, че ще съжаляваш.-каза Ариана

-Ариана.-Камила погледна момичето укорително

-Какво? Права бях.-отвърна Ари

-Мислиш ли да кажеш на брат ти?-попита Касиди

-Трябва. Ако не му кажа аз, Зак ще го направи и ще извърти нещата да са в негова полза.-отговорих

-Мислиш ли, че би го направил?-попита ме Ками

-Вече да.-отговорих

И така продължихме да си говорим.