Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 53

Една седмица по-късно 

С Алекс потеглихме с частния самолет на майка ми и въздъхнах. Имам чувството, че нямам нищо подходящо. Щях да се запозная със семейството на гаджето ми. Господи. Усетих как корема ми се свива. 

-Хей..-Алекс ме погледна 

-Хей..-усмихнах се

-Няма за какво да си нервна. Вече се познаваш с баща ми.-усмихна ми се и той

-Да, но с него се запознахме когато двамата с теб бяхме само приятели. А сега ще се представя като твое гадже..-въздъхнах 

-Няма да е по различно. Всички са мили и няма да те накарат да се чувстваш неудобно.-ръката му стисна леко моята 

-Искаш ли да си легнем? Отзад има легло. Може да си пуснем и нещо на лаптопа..-смених темата 

-Добре.-кимна момчето

Отидохме отзад и включих лаптопа. Пуснах "Карибски пирати" и се гушнах в Алекс. 

---

Няколко часа по-късно

Отворих очи и погледнах Алекс. Той също отвори очи. 

-Колко е часа?-попита

Погледнах си телефона и видях, че е 15:30. 

-Три и половина. Най-вероятно до 10 минути ще сме на летището.-отговорих и станах от леглото

Беше ми писала Касиди дали сме пристигнали. Точно преди 5 минути. Отговорих й на съобщението и оставих телефона в чантата ми. 

-Мика, десет минути и сме на летището.-чу се гласа на един от пилотите в кабината

-Някой ще ни чака ли на летището?-попитах го на гаджето ми

-Не, реших да ги изненадаме.-отговори и се усмихна леко

-Добре..-усмихнах се и аз

Половин час по-късно бяхме пред къщата на баба му и дядо му. Алекс ме хвана за ръката и звънна на звънеца.

-Камерън ако още веднъж..-стара жена отвори вратата викайки -Алекс!

Момчето ме пусна и ссе прегърнаха. 

-Така се радвам да те видя, миличък.-жената много се радваше

-И аз се радвам да те видя, бабо.-отвърна й момчето

-А, коя е тази прекрасна млада госпожица?-попита жената щом се отделиха 

-Здравейте, аз съм Микаела. Приятно ми е да се запознаем.-усмихнах се

-Здравей, Микаела. И на мен ми е приятно.-стиснахме си ръцете -Казвам се Алисън, но ме наричай Али или бабо. Деца, влезте да не стоим така на вратата. 

Влезнахме и в този момент се появи един мъж.

-Какво Али? Какво още веднъж? А!-стария мъж ни видя и се усмихна

-Как си дядо?-попита го Алекс и се поздравиха

-Добре съм, а ти как си?-попита мъжа

-И аз съм добре. Дядо.. това е моята приятелка Микаела.-момчето ме представи

-Здравейте, приятно ми е да се запознаем.-стиснахме си ръцете

-И на мен. Казвам се Камерън, но може да ми казваш Кам, или дядо.-усмихна ми се мъжа -Алекс, баща ти излезе с чичо ти Раян да се видят.

-Знам, говорихме. Ще се видим довечера с него. А къде са леля и чичо?-попита Алекс

-Чичо ти също е с тях. А леля ти е навън с нейни приятелки и децата.-отговори Али

-Добре, ние обаче ще отидем до вкъщи да си оставим багажа и ще..-Али го прекъсна на момчето

-Какво ще ходите до там?! Горе има три свободни спални. Изберете си една. Баща ти каза, че няма да оставате за повече от три четири дни, така че няма какво да ходите до къщата. И баща ти ще остане тук. А и Кейтлин също.

-Ами добре..-Алекс ме погледна

-Окей..-повдигнах леко рамене 

-Качете се и после слезте. Гладни ли сте?-попита жената

-Ммм..-гаджето ми се почуди преди да отговори

-Гладни сте. Хайде качете се да оставите багажа, оправете се ако искате и слезте да хапнете.-усмихна се Али

С Алекс се качихме на горня етаж и той влезна в стаята която беше отдясно веднага. Последвах го. Стаята беше красива. 

-Ей сега идвам..-Алекс влезе май в банята

Кимнах и се огледах. На тоалетката имаше рамки със снимки. Погледнах ги и взех една. Това май беше баща му на Алекс на младини и жена му... майка му на Алекс. Красавица.