2 часа по-късно
С момичетата излезнахме на двора и веднага забелязах Зак, Алекс, Джейсън и Итън да играят баскетбол.
-После ще ходим до мола, нали?-попитах
-Да. А искате ли след мола да отидем и на кино?-попита Ками
-Да. Може.-съгласихме се
-От четири ще дават "Писака", а от шест "Нито звук". Ние кой ще гледаме?-попита Ари докато си гледаше телефона
-Нито звук вече сме го гледали.-каза Камила -Хайде на Писака.
-Последния път като го гледахме, пуканки летяха във въздуха.-казах
-Този път няма ще са в мен пуканките.-отвърна момичето срещу мен
-Добре.-кимнах -Кас, при теб и брат ми какво става?
-А? Какво да става?-Кас беше объркана
-Ами ти ми кажи.-повдигнах рамене
-Ами.. утре ще ходим на фитнес.-каза -Това е. Пишем си от време на време..
---
-Здравей.-поздрави ме Алекс докато седях в кафенето и четях една книга
-Здравей.-казах и отпих от кафето -Искаш ли да седнеш?
-Ами.. добре.-кимна момчето и седна срещу мен
-Е, как си? Харесва ли ти тук?-попитах
-Ами да. Но гледам да не се привързвам към това място тук.-обясни
-Защо?-бях леко объркана
-Свикнал съм с баща ми да се местим постоянно.-повдигна рамене
-Ясно.-кимнах и в този момент се появиха Ари и Касиди
-Здравейте. Какво правите? За какво си говорите?-започна да разпитва Ариана
-За нищо.-отговорих
-Ъм.. Алекс..-приятелката ми погледна момчето
-Да?-погледна я
-Ами тъй като си нов в града, искаш ли да се видим довечера? Да се разходим да ти покажа някои места..-повдигнах вежди докато гледах Ари
-Ами.. да може.-отговори
-Добре, може да се чакаме тук пред училището..-продължи да говори приятелката ми
-Алекс, точно теб търсех.-появи се от нищото брат ми
-Нещо станало ли е?-попита го Алекс
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Събрани от съдбата: Края преди началото
Romantizm!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...