Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 57

Час по-късно 

Излезнах от дрешника облечена с тази рокля:

И бях обула тези токове:

Застанах пред тоалетката и се погледнах в огледалото.

-Красива, както винаги.-Алекс уви ръцете си около талията ми и целуна голото ми рамо

-Както винаги, ми правиш комплименти..-усмихнах се

-Заслужаваш го.-целунахме се

-Добре, аз съм готова. Хайде да тръгваме.-казах 

-Хайде.-кимна момчето

Облякох си якето и си взех чантата. Алекс също си облече якето и слезнахме надолу. Излезнахме от къщата и се качихме в колата му. А после потеглихме. Нещо което накара сърцето ми да заблъска, бе как гаджето ми хвана ръката и преместихме лоста за скорост заедно. 

-Липсваше ми ужасно много.., въпреки че минаха само четири месеца.-въздъхнах докато го гледах 

-Да.. И на мен ми липсваше.-момчето преглътна

-Искаш ли да поговорим? Изглеждаш умислен..-попитах го

-Не, няма нужда. Просто е трудно когато съм далеч от теб, а имам нужда от прегръдката ти.-погледна ме за секунда, а после върна погледа си върху пътя

-И с мен е така. Това е така, защото ти си в университета, аз още в гимназията. И е напрегнато. Но, всичко ще се оправи. След няколко месеца идва лятото и ще можем отново да сме неразделни..-усмихнах се леко 

-Да, но не е същото. Не е като да мога да дойда до вас и просто да те прегърна. Не е като да мога да те успокоя щом си тъжна или да изтрия сълзите ти.. -преглътнах

-До сега някак успяхме.. ще успеем и след това.-загледах се в пътя

-Отново ще сме на хиляди километри когато отидеш и ти в университет.-Алекс затегна хватката си около волана

-Ще успеем. Нали?-погледнах го 

Нямаше отговор. Спряхме пред бара и преглътнах бучката застанала на гърлото ми. Слезнах от колата и се насочих директно навътре. Щом влезнах видях веднага Каси, брат ми, Камила, Майк, Ариана и Итън на едно сепаре. Те също ме видя и се поздравихме. 

-Как си?-попита брат ми и го прегърнах

-Предполагам добре..-усмихнах се

Алекс дойде при нас и една сервитьорка се появи. 

-Вода и чаша за уиски.-казах й 

Вече имаше две бутилки на масата, така че нямаше смисъл да поръчвам и алкохол. 

-Ще пиеш ли?-попита ме гаджето ми

-Да.-отговорих и се облегнах 

---

-Добре, какво по дяволите става?-попитаха момичетата щом отидохме до тоалетната

-Нищо.-отговорих

-Нищо ли? Цяла вечер се гледате с Алекс, но нищо не си казвате. Ти пиеш, той те гледа. Дори не танцувате, само седите.-гледаше ме Каси

-Не ми се говори за това, сега. Просто нека да се позабавляваме. Утре ще излезем и ще си говорим.-въздъхнах

-Добре, но няма да се измъкнеш от разговора.-каза Камила

-Добре..-кимнах и излезнахме 

Отидохме на сепарето и изпих малкото количество уиски останало в чашата ми. А после с момичетата затанцувахме в такт с музиката.

След близо час с Алекс решихме да си тръгваме. 

-Искаш ли да говорим?-попита ме момчето щом влезнахме в стаята

-Какво да говорим?-погледнах го

Бях изморена и седнах на диванчето. 

-Ти искаш ли да говорим?-свалих якето си 

-За какво по точно?-събух и токовете си

-За това което се случва. Цял ден си умислен, усещам го. Не знам, какво се случва в главата ти, но говори с мен. Всичко се оправя с разговор.-оставих и чантата си настрани

-Не всичко.-момчето повиши тон

-Добре..-преглътнах 

Отидох в дрешника и се преоблякох с пижама ми. Щом излезнах, седнах пред тоалетката и си изтрих грима.

-Мика..-погледнах Алекс в огледалото

-Какво?-попитах

-Извинявай..-седнах до него в леглото 

-За какво?-бях объркана 

-За всичко..-прегърна ме и легнахме

-Имам чувството, че вече не изпитваш същото..-бях прекъсната от целувка

-Никога не си го помисляй. Обичам те..-кимнах 

Една сълза се търкулна от окото ми и той я изтри.