Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 5

-На? Приятелка? Гадже? Братовчедка?-отпих от бирата

-Много добра приятелка с която изсрастнахме от бебета.-дадох следващия си отговор

-А тя къде е?-спряхме играта

-В Ню Йорк.-отговорих -Вие с Микаела винаги ли сте така?

-Как?-засмя се леко Джейсън

-Ами така. Ти и заповядваш, тя те игнорира.-повдигнах рамене

-Така си показваме любовта един към друг. Ти нямаш ли брат или сестра?-въздъхнах 

-Нямам.-казах 

-Ами.. вече имаш брат.-повдигна рамене Джейсън

-И кой?-попитах го

-Аз?-засмяхме се 

-Добре..-продължихме си играта 

---

Пет часа по-късно

Глт на Мика 

С момичетата бяхме почти готови. Тъкмо Касиди и къдреше последния кичур от косата, когато вратата на стаята ми се отвори. 

-Готови ли сте?-попита брат ми 

-Почти.-отговорих -Само трябва да видя с кои обувки да съм. 

-И виж да си сложиш някакво връхно.-извъртях очи

-Няма да си взимам връхно. Навън е 30 градуса.-казах 

-А на мен не ми пука. И ще сме с моята кола.-затвори се вратата преди да мога да кажа каквото и да е

-Офффф по някога се държи по зле и от мама.-казах леко ядосано 

-Забравих да го попитам дали и Алекс ще идва на партито.-каза Ари -Сега идвам. 

---

Седях на дивана с Касиди и Камила, докато Ари танцуваше.

-Хей, Мика.-дойде до мен Зак

-Хей..-усмихнах се

-Искаш ли да танцуваме?-попита

Погледнах момичетата.

-Момичета взимам ви я.-Зак ме хвана за ръката и направо отидохем да танцуваме -Много си красива.

-Благодаря..-усмихнах се и погледнах надолу 

-И си сладка, когато се срамуваш.-накара ме да застана с гръб към него и да танцуваме

-Не се срамувам.-казах 

-О, нима? Защото аз виждам друго.