Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 14

1 час по-късно

С момичетата бяхме готови и слезнахме надолу.

-Чао, момчета.-казах

-Ъм.. Мика може ли да поговорим?-попита Зак

-Доообре?-бях леко объркана

Отидохме в кухнята и го погледнах на момчето в очакване.

-Каква е тази рокля?-попита

-Рокля като рокля?-отговорих

-Искам да се преоблечеш.-каза

-Зак не мога сега да се преобличам.-отвърнах

-Мика не искам другите да те гледат. Разбери ме. Като ги знам на повечето какви са.. само с поглед ще те събличат.-извъртях очи

-Беб спокойно. Ако има нещо ще ти пиша или звънна.-казах и го целунах по бузата

-Уфф... хубаво..-каза Зак и  излезнахме от стаята

-Приятно изкарване.-каза Алекс

-Благодаря.-усмихнах се

Излезнахме и се качихме в таксито което бяхме повикали.

Няколко минути по-късно бяхме в бара. Поръчахме си първоначално една бутилка уиски и една табла шотове.

---

Няколко часа по-късно

Не знам колко беше часа, но беше късно..  С момичетата танцувахме на любимата ни песен, когато усетих някой да увива ръката около талията си.

Зак?

Обърнах се и видях, че това не е Зак. Беше някакъв непознат. Опитах се да се отдръпна, но той ме дръпна още по близо до себе си.

-Пусни ме идиот такъв.-започнах да викам

-К'во се дърпаш коте?-попита заваляно

-Остави ме. Имам си приятел.-казах

Онзи обаче се изхили единствено и засмука кожата на врата ми.

-Пусни мееее.-извиках

В този момента момичетата се намесиха

-Какво става тук? Пусни я скапаняк такъв.-каза Ари и се опита да го избута от мен

-Хей. Какво става тук?-чух гласа на брат ми

Момчето се обърна и Джейсън го фрасна. От удара непознатия падна на земята, а брат ми започна да го налага.

-Добре ли си?-дойде Алекс до мен

-Аз.. да...-отговорих -Джейсън.. моля те спри го, мен няма да ме послуша.

Алекс кимна и отиде до брат ми. Спря го и двете момчета се обърнаха към мен и момичетата. Къде беше Зак по дяволите?

-Тръгваме си.-каза Джейсън

Кимнах и си взехме нещата. Излезнахме и си поех въздух.

-Къде е Зак?-попитах

Джейсън се обърна към мен и спрях на място. Огледа ме цялата.

-Нищо ми няма.-оправих си косата

-Зак си тръгна от нас преди 5 часа. Ние останахме да доиграем и решихме да дойдем да ви проверим. Звъннахме и на Зак обаче той не вдигаше.-даде подробно обяснение момчето срещу мен

-Добре.-кимнах

Качихме се в колата и въздъхнах.

-Добре ли си?-попита ме Касиди тихо

Поклатих глава и се облигнах на рамото й.

Десет минути по-късно бях пред нас.

-Алекс влез с Мика, а аз ще прибера момичетата до тях.-каза Джейсън

-Добре.-кимна момчето

Слезнахме от колата и влезнахме у нас.

-Нашите тук ли са?-попитах

-Не, отидоха на гости в Сияна.-отговори Алекс

-Добре... Аз.. ще се кача до горе да се преоблека и слизам.-казах

Алекс кимна и се качих в стаята ми. Изчистих си грима, преоблякох се с пижамата ми и се погледнах в огледалото. Имах синьо лилаво петно на врата. Онзи в дискотеката ми го беше направил. Въздъхнах и си пуснах косата от кока.

Слезнах и видях Алекс да седи на дивана и да си гледа телефона.

-Хей..-седнах до него -Забавих ли се?

-Не.. Ти наистина ли си добре?-попита и остави телефона настрани

-Да.-гушнах една от възглавниците

-Сигурна ли си?-повдигна вежди

-Ами защо да не съм?-повдигнах рамене

-Ами не знам.-повтори действието ми

-Появихте се в точния момент..-казах след кратко мълчание

-Да.. знам.-погледите ни се срещнаха -Има ли поражения?

-Малки са..-отговорих

Алекс беше готов да каже нещо, но вратата се отвори и от там се показаха брат ми и Касиди.

-Хейй, нали щеше да се прибереш?-попитах я

-Реших да остана тук този вечер.-отговори и остави раницата си настрани

-Ами супер. Качваме ли се горе?-попитах

-Да. Хайде.-отговори

Кимнах и станахме от дивана.

-Лека нощ, момчета.-казах

-Лека нощ.-казаха ми

Прегърнах ги инстиктивно на Алекс и Джейсън, а после с приятелката ми се качихме нагоре.

-Какво беше това?-попита ме Касиди

-Кое?-попитах