Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 8

Два часа по-късно

Долу се звънна и с момичетата се спогледахме.

-Добре, нека първо ние да излезем и после ти ще излезеш.-каза Касиди

-Да. Най-добре ще е така..-отвърнах

Слезнахме долу и на дивана пред телевизора видяхме брат ми и Алекс.

-Къде ще ходите?-попита веднага Джейсън

-Аз ще излизам, а момичетата си тръгват.-отговорих

-С кой и къде?-зададе следващия си въпрос

-Със Зак. Не знам къде ще ходим.-отговорих -Чао.

С момичетата се прегърнахме и си тръгнаха.

-Добре. Да те върне до единайсет.-повдигнах вежди

-Моля? Ще се прибера, когато реша.-казах

-Десет и половина да си у нас.-Джейсън ме гледаше строго

-Отвратителен си.-вдигнах ръце във въздуха

-И аз те обичам.-намигна ми

-Чао.-погледнах Алекс

-Чао.-усмихна се леко

Излезнах навън и Зак прибра телефона си в джоба на панталоните.

-Хей..-прегърнахме се

-Хей...-казах щом се отдръпнах

-Красива си.-отбеляза

-Благодаря. Тръгваме ли?-смених темата

-Да. Хайде.-отговори момчето

Качихме се в колата и потеглихме.

-Е, къде ще ходим?-попитах

-Сега ще видиш.-Зак ме погледна за малко и отново върна погледа си върху пътя

Кимнах и се заслушах в песента по радиото. Десет минути по-късно бяхме на паркинга на лунапарка. Слезнахме от колата и Зак ме погледна.

-Е, на какво искаш първо да се качим?-попита

-Не знам.-повдигнах рамене

---

Два часа по-късно

-Изчакай. Чакай.-Зак се засмя и ме накара да спра

-Какво? Да не съм се намазала някъде?-попитах, защото до сега бяхме яли сладолед

-Чакай.-каза и се засмяхме -Имаш малко шоколад.

Палеца му се доближи до бузата ми и изтри шоколада. Облиза палеца си и се доближи до мен. Ръцете му бяха на талията ми и ме придърпа още по близо до него. В този момент имах чувството, че в корема ми има хиляда пеперуди които не спират да летят. Тъкмо ни се докоснаха устните и телефона ми звънна. По дяволите. Това беше Джейсън, няма кой друг да е. Зак се отдръпна и си поех въздух. Извадих теледона от чантата и вдигнах.

По телефона

-Кажи Джейсън?-казах щом вдигнах

-Къде си?-попита

-Навън.-отговорих

-Прибирай се. Десет и половина отдавна мина, а теб те няма.-каза строго

-Джейсън..-започнах

-Микаела Бейкър, прибирай се, за да не дойда аз да те прибера.-чух да ми затваря

Поех си въздух и прибрах телефона в чантата.

-Какво стана?-попита Зак

-Трябва да се прибирам.-казах

-Добре. Хайде да тръгваме.-отвърна момчето

Кимнах и излезнахме от лунапарка. Отидохме на паркинга и се качихме в колата. Десет минути по-късно бяхме пред нас.

-Надявам се да ти е харесало тази вечер.-погледнах го на Зак

-Хареса ми.-усмихнах се

Зак ме целуна по бузата, а корема ми стана на лек възел.

-Лека нощ.-каза щом се отдръпна

-Лека нощ.-излезнах от колата

Влезнах в нас и видях Алекс и брат ми да са все още на дивана и да говорят за нещо.

-Нашите къде са?-попитах

-На вечеря със Сия и Браян.-отговори брат ми

-Добре, аз се качвам.-казах

-Добре.-отвърна

Качих се нагоре и въздъхнах. Взех си телефона и звъннах на видеочат на момичетата.

-Хей, защо се обаждаш толкова рано?-попита веднага Касиди

-И защо си си у вас?-получих друг въпрос, но този път от Камила

-Нали излезна със Зак, какво стана?-Ариана гледаше объркано

-Чакай. Разказвай какво стана.-каза Камила

-Добре..-въздъхнах -Ами отидохме в лунапарка. Качихме се на всяка една атракция. Беше супер забавно. През цялото време на мен корема ми беше на възел. Особено когато по грешка си докосвахме ръцете или той премяташе ръката си на рамене ми. Ядохме понички, памук, пуканки, сладолед. И понеже се бях малко нацапала със сладолед, Зак реши да го изчисти. И.. тъкмо ни се докоснаха устните и Джейсън реши да звънне..

-Тоест целувка не е имало?-попита Касиди

-Нямаше. Щеше, но скъпия ми брат, в който си влюбена по някаква глупава причина, ми звънна и провали момента. И ма накара да се прибера.-отговорих

-А, защо те е накарал да се прибереш толкова рано?-Ками зададе следващ въпрос

-Не знам. Просто той обича да ме дразни и да се прави на майка. Офффф, ще полудея, честно ви казвам.-въздъхнах и започнах да си чистя грима.

И разбира се с момичетата си говорихме още два часа.