Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 23

Двамата с Алекс ходихме по камъните в реката и си оворехме вече един час.

-Преди когато сте идвали тук, някой от групата падал ли е в реката?-попита изведнъж Алекс

-Да и то не веднъж.-засмях се и стъпих на друг камък -Първа бях аз.

-Какво се случи?-погледнах го на момчето

-Ами.. бяхме дошли за първи път сами и си казахме "Хайде да отидем на реката. Ще е забавно.", и дойдохме. Разбира се и преди с нашите сме ходили в реката. Но само веднъж най много два пъти. И естествено, защото аз нямах търпение отново да ходя по камъните в реката, стъпих на първия камък, който видях. На него обаче имаше мъх, на който като стъпнах, се подхлъзнах. И в следващия моемнт аз бях седнала, цялата подгизнала в реката.-засмяхме се

-Било е забавно.-спряхме на място

-Определено беше. И всъщност от тогава гледам къде стъпвам. Особено в тази река.-въздъхнах с усмивка -Хайде да се връщаме, че след малко ще стане хладно, а ние нямаме горнища.

Алекс кимна и тръгнахме да се връщаме при другите. 

-Ами ти? Не си ли бил с баща ти на планина?-попитах 

-Веднъж бяхме заедно с баба, дядо, леля, чичо и тяхната дъщеря. Но го извикаха от работата и той трябваше да тръгне.-прехапах устни

-Имах предвид..-обърнах се към него

-Никога не сме ходили сами някъде на почивка. Знам, че с преди да се родя, татко и майка ми са имали планове щом се родя да отидем само тримата някъде на почивка. Но мама е починала минути преди да се родя..-прекъснах го като го прегърнах -Какво стана?

-Аз..-отръпнах се леко -Помислих си, че имаш нужда от прегръдка. 

-Ела..-каза и се прегърнахме 

След час и половина бяхме при другите.

-Хей, какво стана. Помислихме си, че сте се загубили.-каза Касиди 

-Не, просто бяхме при реката.-усмихнах се и седнах до Зак -Вие какво правите?

-Играем карти.-пбясни Джейсън

-Само двамата ли?-погледнах момчето до мен и брат ми

-Момичетата не искаха да се включат.-Зак сви рамене

-Е, ами аз искам да играя.-казах -Алекс ти искаш ли да играеш?

-Да, разбира се.-отговори