-Разпитаха ли те вече за нас?-попита момчето
-Малко.-прегърнах го и се засмяхме -Къде ще ходим после?
-В един ресторант до парка. Уникален е. Там се събираме когато не сме се виждали от доста време. А после ходим на бар. Но ако искаш може да се приберем.-погледнах го
-Ще видим. А сега ще идва ли още някой друг?-зададох следващия си въпрос
-Леля с нейния мъж и чичо с жена му. Но ние няма да се видим сега с тях.-момчето ме гледаше с усмивка
-А какво ще правим сега?-повдигнах вежди
-Ще се разходим. Ще си вземем пуканки и после ще се прибере, за да се оправим и пак да излезем.-Алекс ме целуна по носа
-Добре. Аз съм готова.-казах
-Сигурна ли си? Ако искаш може да се преоблечеш.-каза гаджето ми
Бях облечена с ето тази рокля:
-Не, роклята ми е удобна. Ако искаш ти се преоблечи..-отвърнах и погледнах телефона си
-Мм и аз съм готов. Хайде, взимай си чантата и излизаме.-усмихнах се и поставих малка целувка на устните му
Отдръпнах се и си взех чантата, а Алекс си взе портфейла.
-Искаш ли да го прибера в чантата ми?-попитах го
-Не.-отговори ми кратко и ясно
Кимнах и слезнахме надолу.
-А, деца. Излизате ли?-попита Али
-Да, бабо. Ще се разходим докато можем. Че после Кейт и останалите ще искат да се видим.-отговори и приятеля ми
-Добре, приятно тогава.-усмихна се жената
-Благодаря.-усмихнах се и аз
Излезнахме навън и закрачихме по тротоара.
---
Няколко часа по-късно
YOU ARE READING
Събрани от съдбата: Края преди началото
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Самота. Тази дума описваше живота на Алекс. Поне според него. От както бе станал на 6 години и беше разбрал, че майка му я няма.. с баща му започнаха да се местят. Заради работата естествено. Никога не се задържаха повече от месец...