Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 56

Няколко месеца по-късно

Глт на Микаела

Всичко мина толкова бързо. С Алекс си бяхме много близки, е имаше няколко момента в които се карахме, но беше за кратко. Нито аз можех без него, нито той без мен. С Кейтлин и останалите си поддържахме връзка, дори с Али си говорихме няколко пъти. И дори се бяхме разбрали следващия месец те да ни гостуват. Или поне част от семейството.

Декември месец. Любим месец. Студен, но така уютен. Снега се трупаше с всяка изминала минута, а аз чаках Алекс да ми звънна, че се качва на самолета за вкъщи. Почти не се бяхме виждали тези месеци, от както е в университета. А пък на нас учителите ни изпиваха вече, защото ни е последна година в гимназията. Станах от леглото и погледнах часа на телефона си. Беше 13:30. Отидох в дрешника и се преоблякох ето така:

Излезнах и си вързах косата на висока опашка. Исках да си направя какао. Всички бяха на някъде. Мади, естествено беше у тях и чакаше брат ми също да й звънне, за да отидем заедно на летището и да вземем момчетата. Камила пък беше с Майк и техните на малка почика. Ари и Итън също са на почивка. Качват клипове как карат сноуборд. Ние нашата си група също си имахме план, но беше за следващата седмица. А майка ми и баща ми бяха на някаква вила. Трябваше вече да си видя какви дрехи ще си взимам. Не мога селия дрешник да помъкна с мен.

Слезнах долу и в този момент на вратата се звънна. Хм? Дали не е Мади? Може и да е тя. Най вероятно е забравила нещо и иска да си го вземе. Отидох до вратата и я отворих. Без да се замисля скочих на врата на гаджето си.

-Как? Защо? Кога?-питах и Алекс влезе навътре с мен

-И аз се радвам да те видя, любима.-отговори и го погледнах

Целунахме се и щом се отделихме, се пуснах от него.

-Алекс защо не ми звънна?-попитах го докато сваляше якето си

-Исках да те изненадам.-целуна ме отново

Двете му ръце хванаха лицето ми. Боже бяха толкова студени.

-И успя.-усмихнах се

---

-Липсваше ми...-промърморих докато прокарвах нокътя си по добре изразените плочки на момчето до мен

-И ти ми лисваше, любима.-Алекс ме целуна по косата

-Брат ми при Мади ли е?-попитах го

-Да. Но се разбрахме довечера да излезем.-отговори ми

-Къде ще излизаме?-погледнах го

-На бар.-целунахме се

След като се отделихме, Алекс продължи да обсипва голото ми рамо с целувки. А аз се пресегнах до шкафчето и погледнах телефона си. Бяхме прекарали повече от четири часа в леглото. Ръката на момчето мина по бедрото ми и в този момент Каси ми звънна.

По телефона

-Ало?-вдигнах

-Ало.. момчетата са се разбрали довечера да излезем..-Алекс целуваше корема ми

-Мда..-цялата настръхнах -Тъкмо щях да ти пиша, за да се разберем за точен час.

-Ами аз предлагам в 8 да сме в бара.-отвръна приятелката ми

Погледнах часа отново. Беше 18:37.

-Ами.. добре.-Алекс ме гледаше в очите

Господи, това момче.

-Ще затварям.-затворих

Издърпах Алекс към мен и го целунах.

-Ужасен си..-промърморих

-Но пък ти харесва.-усмихна се

-Може и да не ми. Хайде трябва да стана и да се изкъпя. След това и ти..-момчето зацелува врата ми -И.. и да се оправим, защото в 8 трябва да сме в бара.

-Така ли се разбрахте с Касиди?-промърмори гаджето ми

-Мхм..-измънках