Събрани от съдбата: Края преди началото

Глава 42

Върнахме се на масата при останалите  седнах на мястото си.

-Е, кога е сватбата?-попитах 

-След седмица.-отговори Мелиса

-Не е ли твърде рано?-бях леко объркана

-Не, всичко е планувано от преди месец, но решихме да ви го кажем сега, като си дойдем.-обясни момичето срещу мен

-Оу, амии.. супер..-казах 

-Да, между другото ще се радвам да сте ми шаферки...-ако бях изпила още вода, сигурно отново щях да я изплюя

-А аз ще се радвам вие да сте ми шафери.-Матю се обърна към момчетата

-Разбира се, братле..-брат ми веднага се съгласи

---

-Нее, пусни ме.-казах на Матю докато ме беше вдигнал

-Добре де, добре..-отвърна момчето през смях 

Стъпих на земята и погледнах Алекс, който се беше намусил. 

-Какво му е?-попитах го на брат ми

-Не знам..-повдигна рамене

-Ревнува те от Матю..-каза ми тихо Камила

Извъртях очи. 

-Няма причина да ме ревнува..-отвърнах

Момичетата ме гледаха с поглед казващ "Сериозно ли си решила да бягаш от истината?". Въдъхнах и погледнах Алекс. Дали да, не.. Скочих на гърба му и той ме хвана за краката, за да не падна.

-Защо си се намусил?-попитах го

-Не съм се.-отговори

-Добре, ядосан си. Искаш ли да отидем настрани и да говорим?-зададох следващ въпрос

-Не, няма нужда..-въздъхнах 

-Хубавоо..-извъртях очи 

Пуснах се от него и отидох до момичетата. 

-Хей, искате ли довечера да се съберем у нас?-попитах 

-Да, от доста време не сме се събирали само четирите.-отговори Камила

-Да, а има доста неща които трябва да си кажем.-каза Ариана

-Мхм..-кимнах 

Господи, тя го харесваше на Алекс. Какво правех за бога? 

---

-Момчета ние мислим тази вечер да се съберем по женски. Така, че ще ви оставяме.-казах 

-Супер, значи къщата остава за нас.-каза Джейсън

-Нее, объркал си се. Къщата остава за нас.-отвърнах